Неизвестното на земята

Изпитвам копнеж по реалността. Да намеря онова, което съществува, което ме заобикаля, непрестанно да го поглъщам с поглед, да опозная света. Да знам онова, което не е тайна, което не е далечно, да го знам не с разума, а със сетивата си, с живота си.
Изпитвам този копнеж към реалността тъй остро, та понякога ми се струва, че всички други копнежи изчезват. Бих искал да отварям врати, прозорци, да събарям стени, да изтръгвам покриви, да премахвам всичко, което ме отделя от света.
Бих искал да живея на такова място, откъдето непрестанно бих могъл да гледам морето, небето, планините. Изпитвам глад и жажда за топлина, за вятър, за дъжд, за светлина. Да познавам лъкатушните линии на реките, да чувам как шуми водата, да чувствам въздушното течение. Градовете на хората ме смущават, човешките слова ме смущават. Те издигат препятствия пред моя копнеж, сякаш спускат завеса над света. Бих искал да преоткрия страните, в които никой не говори, страните на пастирите и на рибарите, където всичко е тихо, изложено на вятъра и светлината.