Срещу 007

„...– каза Шеленберг – Някои неща се знаят от един човек, най-много двама. Обикновените хора не трябва да са всезнаещи. Ако обикновеният човек стане всезнаещ, ако изобщо много знае, ще се почувства бог. Нали разбирате? Един свят от няколко милиарда богове! Тогава, питам ви: кой ще бута тия колички? Кой ще мете боклуците? Боговете не бутат колички и не метат боклуци! Ще има боклуци, които гният, и колички, които стоят. И боговете ще започнат да гинат от болести и глад. Ето защо не е хубаво това – обикновеният човек да знае много, всичко да знае. Това би било нещастие, дявол да го вземе. Чума за човечеството.”

„...Но тежко на бъдещата ви съпруга! Та вие прекалено много виждате и разбирате!
-Такива, които виждат и разбират прекалено много, обикновено остават до края на живота си самотни! – каза мрачно Авакум.
Без да иска, Марков го беше настъпил по най-болното му място.”