Академия за вампири - Целуната от сянката

"- Защо четеш тези книги?
- Някои хора четат книги за удоволствие - отбеляза той..... Както всяка книга, и тази е вид бягство."

"... онази весела и дяволита усмивка, която толкова много обичах. За пръв път от смъртта му мисълта за Мейсън не ми причиняваше ужасяваща болка. Бях тъжна и той наистина щеше да ми липсва, но знаех, че се е преселил на по-добро място - наистина много добро. И повече не изпитвах вина."

"- Не става дума за теб, разбра ли? Този път става дума за мен. Не за теб. През целия ми живот, Лиса... през целия ми живот винаги е било едно и също. ТЕ СА НА ПЪРВО МЯСТО. Живеех с теб. Обучавах се да бъда твоя сянка, но знаеш ли какво? Искам аз да съм на първо място. Имам нужда поне веднъж да се погрижа първо за себе си. Уморих се да мисля за другите и постоянно да се отказвам от това, което АЗ искам... Съжалявам, ако те наранява, но това е моят избор!"

"... как може някой да разбере дали действително е луд, или не? ...
- Мислиш, че си луда?
- Не зная ...
- Лудите рядко си задават въпроса дали са луди."