Родосто, Родосто... - Книга първа

... сядаше в малката женска гостна. Не й идваха никога гости, но Сабахатин казваше, че една жена трябва да има къде да се отпусне, да се почувства ханъма, а не кухненски аксесоар, както е при арменците, българите, гърците, че и при другите европейци.

Имаше и няколко лехи с ароматни треви, та вечер, когато се прибираха изгладнели, постните й, грижливо подредени гозби ги посрещаха с гиздавите си весели миризми на джоджен, копър и дивисил, на магданоз, чубрица и кервиз - миризми на мир и упование, на всекидневен, макар и скромен празник, какъвто умеят да създават майките.

Този човек се казваше Фердинанд Сакс - Кобурготски, бе католик, мътна саксонскоготска смесица, Бурбон и Орлеан, слаба издънка с неудовлетворени амбиции, зле прикривани мании, суета, наглост и безсилие. И може би сам несъзнаващ трагичността на обременената си захабена кръв, той играеше с упоение в една комедия, от която Европа се забавляваше, а твърде високата цена за представлението щеше да плаща България.