Човешкото петно

Тя искаше да узнае кое е най-лошото.Не най-хубавото,а най-лошото.А под най-лошото разбираше-истината.Каква е истината?И той й я каза,защото в този момент я обичаше,представяше си я как трие кръвта по пода.Тогава се почувства най-близо до нея.Възможно ли беше?Коулман не беше се чувствал по-близо до друг човек през живота си!Обичаше я.Защото това е мигът,в който обичаш някого-когато го видиш като плячка пред лицето на най-лошото.Не храбър.Не героичен.Просто плячка.Той нямаше резерви към нея.Никакви.Отношението му беше отвъд мисленето и пресмятането.Бе инстинктивно.Няколко часа по-късно това можеше да се окаже много лоша идея,но за момента не беше.Той й вярва-ето това е.Той й вярва-тя е избърсала кръвта от пода.Не е религиозна.Не е лицемерно набожна,не е деформирана от приказката за непокварената чистота,независимо от останалите перверзии,които може да са я обезобразили.Не се интересува от това да раздава присъди-с прекалено много гадост се е сблъсквала.Няма да избяга...

Нещо у него винаги я връщаше назад в детството й към преждевременно развития детски страх, че може да бъде прозряна, както и към преждевременно развития детски страх, че може да остане незабелязана. Да се страхуваш от разкриване и да умираш да бъдеш видян - това беше дилемата.