Мечо Пух

- Заю е умен - каза Пух замислено.
- Да - каза Прасчо - Заю е умен.
- И има Мозък.
- Да - каза Прасчо. - Заю има Мозък.
Последва дълго мълчание.
- Предполагам - каза Пух, - че затова той никога не може да разбере някои неща...

...но най обичам да правя Нищо.
- Как го правиш Нищото? - попита Пух, след като дълго се чуди.
-Ето това, което сега правим, е нищо.
- О, разбрах - каза пак Пух.
- То значи да се скиташ, да се вслушваш във всичко, което не можеш да чуеш, и за нищо да не те е грижа.
- О! - каза Пух.

...защото Поезията и Тананикането не са неща, които можеш да вземеш, те са неща, които те вземат.Единственото, което можеш да направиш, е да отидеш там, където те ще те намерят.

Пух много обичаше да похапва нещо към 11 часа сутрин и много се зарадва, като видя, че Зайо започна да нарежда паници и чаши. А когато Зайо го попита: "Мед или кондензирано мляко с хляб?", Пух толкова се развълнува, че извика: "И двете!" Ала се уплаши да не го помислят за лаком и добави: "Но не се тревожи и за хляб, моля ти се!" И дълго след това не продума... Най-сетне, мляскайки с лепкав език, той стана, раздруса любезно лапата на Зайо и каза, че трябва да си върви.
- Трябва ли? - попита Зайо учтиво.
- Е добре - каза Пух, - бих могъл да остана още малко, ако има... ако... ти - говореше той, като усърдно гледаше към долапа.
- Фактически аз трябва да излизам вече - каза Зайо.
- Добре. Тръгвам тогава. Довиждане.
- Довиждане, щом не искаш повече да ядеш!
- Има ли още нещо? - попита бързо Пух. Зайо надникна в паниците и каза:
- Е, не. Свършило се е всичко.
- Така и предполагах - каза си тихичко мечето. - Довиждане! Трябва вече да си тръгвам

Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща... Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам!