Крехки небеса

Необходимо е Сърцето си да Пометеш
и да се справиш с Любовта -
изчезнала от употреба
до Вечността.

превод Георги Мицков

Миналото не е багаж, който може да се сложи настрана.

Бягството на числителя оставя знаменателя безпомощен ...

Ако славата ми принадлежи, няма да ѝ убягна ...

Докато съществува Шекспир, литературата е непоклатима ...

Не съм чела мистър Милър, защото не ми харесва ...
Насила възторг не се постига.

Ако чета книга и тя така изстуди тялото ми, че никой огън никога вече да не може да ме стопли, знам, това е поезия. Ако имам физическото усещане, че горната част на главата ми е отнесена, знам, това е поезия. Такива са моите начини да я разпознавам. Има ли друг начин?
поетесата е цитирана в писмо на Т.У.Хигинсън до съпругата му

Аз нямам портрет сега, но съм малка като Орехче и Косата ми е щръкнала като Бодлите на Кестена - и очите ми като вишновка в чашата...

Ако идваш наесен -
лятото ще отстраня -
с усмивка и с досада -
както се пъди муха.

Ако след година дойдеш -
месеците наред
ще навия на кълбета
в моето чекмедже.

Ако векове те чакам -
с пръсти ще ги броя -
докато паднат пръстите -
на голата земя.

Ако съм докрай сигурна,
че ще те видя отвъд -
бих захвърлила живота си -
като люспа на път.

превод : Цветан Стоянов

Напролет се явява светлина,
която никога не може да постигне
останалото време на годината.
Едва март ще пристигне -

и ляга някакъв особен цвят
върху баирите отсреща.
Науката не може да го отчете -
човекът го усеща.

превод : Цветан Стоянов

Това е писмото ми до света,
който не ми е писал ...

превод : Цветан Стоянов

Налей ми залеза в стакан ...

Пиши ми колко ноти стигат
на тръпнеща в екстаз Авлига
сред неми дървеса -
де Костенурката отива -
с какво Пчелата се опива,
пирувайки с Роса!

Кой слага под Дъга подпори,
кой впряга хрисимите сфери
в хамут от синева?

превод Миглена Николчина

Плачът е нещо незначително -
въздишката - е нещо дребно.
Но от товаря им натрупан
човек умира постепенно.

превод : Цветан Стоянов

От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева -
и една пчела -
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига -
мечтата стига.

Тревата върши толкова малко!
Зелена всякога да остава -
и да развъжда пеперуди -
и пчелите да забавлява.

И цял ден музика да слуша -
вятърът да и прави компания -
и да държи слънцето на скути -
и на всички да се покланя.

Росата да ниже на мъниста -
и да става толкова фина -
че пред нея да бъде груба
и една истинска херцогиня.

И дори - умирайки, да ляга
сред такива ухания и билки -
такива миризми заспали -
и талисмани от боровинки!...

А накрая - в царствените плевни -
да сънува старата си премяна.
Тревата върши толкова малко -
че бих искала сено да стана.

В цъфтежа е целта. Когато
със своя разум слаб и смътен
цветенце някое съгледаш
и бегло го разгледаш пътем –

ти ролята не подозираш
на тази мъничка подробност
в това сияйно сложно дело –
на пеперудата подобно.

Да израстеш полека, да напъпиш
навреме и да не измръзнеш –
със червея и зноя да се бориш –
от вятъра да се изплъзнеш –

да не измамиш мъдрата природа,
като се трудиш неуморно:
да бъдеш цвете е дълбока
отговорност.