Рицарят, дяволът, смъртта

Животът им отшумявал постепенно, невъзвратимо, страстите помежду им гниели без излишна тържественост, рутината отдавна не раждала нищо и нищо не убивала. Възцарила се онази безрадостна хармония, която подслонява човека, примирил се до смъртта да бъде с другия, да не мисли за пропуснатото, изгубеното, стаеното, да споделя дори уединението, любовта им отмъстила жестоко, като им отнела всяка надежда.

Живеели в любовта като в къща, която двамата сами си били построили. Стига да пожелаели, можели да накладат огън на пода в дневната, да преместят стените, да изпочупят прозорците, всичко било възможно, не им доскучавало да си фантазират, отвън изглеждало глупаво, отвътре било необятно.

Оженили се набързо, булчинската ѝ рокля била взета назаем и поради това доста по-широка, отколкото се налагало. Долната ѝ част започвала току под гърдите и била толкова богато набрана, че в нея бъдещата му жена приличала на злощастна скиорка, затрупана от гигантска пряспа, над която стърчали само кльощавите ѝ рамене и миловидната главица.

... любовта не понася ясните пътища.

... жителите на града се понасяли безредно, запълвали и най-миниатюрното празно пространство, сякаш някой отгоре вземал чувал с разноцветни топчета и го изсипвал в пристъп на дивашко веселие.

Колкото повече мисля, толкова повече у мен се надига съмнението, че може би не аз съм истинският ти баща. Този вид съмнения, уверявам те, са нещо обичайно сред бащите ... Работата е там, че единствено майките знаят цялата истина, но предпочитат да я пазят за себе си, поне дотогава, докато тя не се обезцени напълно и не изгуби стойността си, както по принцип се случва с всички истини.

Искала да види морето, но без телата му, без мръсните плажове, осеяни с отровните гъби на чадърите, без опесъчените крака в джапанки и меката, прииждаща плът, без захарните му памуци и варените царевици, без жежките, напращели градчета с тяхната порочна китност, искала да види морето голо, без нищо, както го показвали по телевизията, с птиците му и с рибите, с безсъзнателната му, измамна самота.

... любел я така, сякаш ѝ бил обявил война.

Случвало се в полудрямка да си спомни как в началото заспивали голи, вкопчени един в друг, изнурени, той се будел среднощ, гледал я как спи, унасял се, тогава се будела и тя, също го гледала, улавял този поглед в съня си, после навлекли пижамите, нощниците, чорапите, отрупали нощните шкафчета с очила, чаши, хапчета, кърпички, стари списания ...

Загубата има свойството да придава особена ценност на отминалото, като едновременно лишава предстоящото от нея. Тя, загубата, оставя трагичен отпечатък върху изгубеното, който повторното му намиране прави ненужен.