Една Коледа в Париж

Нищо тъй силно не привързва мъжа към жената, както добрината, която той й е направил.

Няма по-опасно нещо на света от женското ласкателство; ние имаме толкова голяма нужда от тази отрова, че се превръщаме в нейни роби.

— Твоят чар е естествен, затова е тъй опустошителен. Не е ли просто смешно, че една-единствена гънчица прави живота ти тъй лек?

— За бога, какво искаш да кажеш?

— Най-важната причина за желанието ми да те видя отново беше да установя в какво точно се състои твоят чар. Доколкото мога да преценя, дължи се на известна извивка на мускулите около очите ти, която се образува, когато се смееш.

— Да ти кажа ли защо исках да дойдеш тука? Човек идеализира хората, когато са далеч — раздялата прави сърцето ни по-меко. А после, когато ги видим, отново, оставаме изненадани колко много сме си въобразявали за тях. Мислех няколко дни, те ще са ми достатъчни да убия в себе си и последната си привързаност към тебе.

— Може и да ти се видя глупав — каза Чарли с пленителна усмивка, — но изобщо не мога да разбера защо го считаш за необходимо.

— Да, наистина ми се виждаш глупав.

— Добре, тъй да бъде. Но по каква причина искаш да се отърсиш от мене?

Лицето на Саймън стана мрачно, неспокойните му очи защукаха насам-натам, както когато зайци се опитват да избягат от преследвачите си.

— Ти си единственият човек на света, който някога ме е обичал.

Аз трябва да се науча да бъда безчувствен към оскърбления, към пренебрежение и присмех. Духовното ми превъзходство трябва да бъде толкова съвършено, че когато дори ме хвърлят в затвора, пак ще се чувствувам свободен като птичка в небесата. Трябва да стана толкова силен, че като правя грешки, да не се разколебавам, а да извличам поука от тях как именно трябва да постъпвам.

Трябва не чрез разум, а чрез красноречие да подтикваме хората към действие. Човечеството общо взето е до такава степен идиотско, че се оставя с приказки да го водят за носа; и колкото и да е жалко, трябва да се примирим с това обстоятелство, тъй както в киното се примиряваме с мисълта, че филмът трябва да има добър край, за да има успех.

Славно нещо е да си на двадесет и три години и да идваш за първи път сам в Париж!

Когато погледът му падаше върху някоя девойка, тръгнала сама, може би някоя модистка или машинописка, която се връща от работа, въображението му си я представяше, че отива при любимия си. А видеше ли някоя двойка, притиснати под един чадър — някой млад мъж с брада и широкопола шапка, а до него девойка с кожена яка около врата си, тръгнали заедно толкова блажени и опиянени от близостта си, че не виждаха нито дъжда, нито бързането на тълпата около тях, тогава в сърцето му се надигаше пламенна, почти болезнена радост.

Човек никога не може да знае какво ще стане от него, ако не е опитал.

Това е най-лошото в изкуството: в него няма място за второ качество.

Трябва да развия духовна сдържаност толкова съвършена, че дори да ме вкарат в затвора да се чувствам свободен като птичка в небето.