Всяка истинска любов и приятелство са разказ за неочаквано преобразяване.Ако преди да обикнем и след като сме обичали, сме същите, значи не сме обичали достатъчно.
...изтезанията, на които човек може да се подложи сам, нямат край. Адът е вътре в нас, раят също.
Анадола се състои от какви ли не религии, народи и кухни. Щом ядем една и съща храна, щом пеем едни и същи тъжни песни, щом вярваме в едни и същи суеверия и нощем сънуваме едни и същи сънища, защо да не можем да живеем заедно? Знам невръстни деца християни с мюсюлмански имена и невръстни деца мосюлмани с кърмачки християнки. Нашият свят е като река: всичко тече и се смесва. И да има вододел между християнство и ислям, той трябва да бъде по-гъвкав, отколкото си мислят книжниците и в двата лагера.
Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват по пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че животът ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добро от нещата, които ще дойдат?
Ако имаше нещо, което беше научила от кореспонденцията си с Азис, то това беше, че колкото по-спокойна и сдържана е, толкова повече децата споделят с нея. След като беше престанала да тича след тях, те бяха престанали да бягат от нея.
- Разбра ли сега, недей да съдиш начина, по който другите общуват с Бога - каза в заключение Шамс - Всеки си има свой начин и своя молитва. Бог не приема думите ни за чиста монета. Той се вглежда дълбоко в сърцата ни. Важни са не церемониите и обредите, важно е дали сърцата ни са достатъчно чисти.
...в шаха, както и в живота, има ходове, които правиш, за да победиш, а има и такива, които правиш, защото така трябва.
— Правило номер четирийсет — каза бавно Ела. — „Живот без любов не е живот. Не се питай към каква любов да се стремиш, духовна или материална, божествена или земна, източна или западна. Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене. Любовта няма етикети, няма определения. Тя просто е това, което е. Любовта е жива вода. А влюбеният е душа от огън! Светът се върти по друг начин, когато огънят обикне водата.“
Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път. Бъди Благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за това, което са му дали, а и за нещата, които са му отказали.
Ето точно в това състояние ще получиш най-големите подаръци в живота си.
Искаш ли да промениш начина, по които другите се отнасят към теб, първо промени начина, по които самия ти се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателна за всеки бодил, който другите може би ше хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози.
- Жалко, че не сме се срещнали по-рано - чу се да казва Ела.
- В живота няма такова нещо като рано или късно - възрази Азис. - Всичко се случва точно когато трябва.
- Пет пари не давам за ада и рая. Бих предпочел да угася огъня в ада и да подпаля ада, та хората да обикнат Бога не за друго, а заради самата любов.
- Е, ако Шейтанът наистина е чак толкова несломим и лукав, както твърдиш, излиза, че ние, хората, нямаме причини да виним себе си за своите злодеяния. Случи ли се нещо добро, го приписваме на Бога, а всички лоши неща в живота отдаваме просто на Шейтана. И в двата случая сме освободени от всякакви критики и самонаблюдение. Колко е лесно така!
- Не знам какво търсиш тук, но не ми е до празни приказки с теб - укори го шейх Ясин. - Я се сбогувай, а ние ще си продължим часа.
- Заявяваш, че няма да разговаряш с мен, затова пък непрекъснато говориш за мен - отвърна Шамс.
Едно от нещата, които в миналото помогнаха лично на мен, бе да престана да се бъркам на хората около мен и да се разстройвам, че не мога да ги променя. Вместо да се месите или да стоите и да не правите нищо, ще си позволя да Ви препоръчам да проявите смирение.
Някой допускат грешката да смятат, че "смирение" е същото като "мекушавост", а не е така. Смирението е вид мирно приемане на условията на Вселената, включително на нещата, които сега не можем да променим и да разберем.
Защото, каквото и да се говори, любовта не е само сладко чувство, което идва и бързо си отива.
Болка, кръв, пот и сълзи. Другите си мислят, че пияниците са ленивци, които нямат какво да правят. И през ум не им минава, че се искат много усилия от ден на ден да изпиваш все повече вино. Ние носим върху плещите си цялото бреме на света.
Бъди готова за необичайното и неочакваното и ще започнат да ти се случват странни неща, надхвърлящи и най-невероятните мечти.
Има ли начин да проумеещ какво е любовта, ако първо не обикнеш?
Любовта не може да се обясни. Тя може само да се изживее.
Любовта не можа да се обясни, но именно тя обяснява всичко.
Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течение. Самата ти бъди течение.
Цялата Вселена се съдържа в един-единствен човек- в теб.
Всеки път, когато се сбогувам с място като това, имам чувството, че оставям там късче от себе си. Струва ми се, че независимо какво сме решили, дали да пътешестваме като Марко Поло, или да останем от люлката до гроба на едно място, животът е низ от раждания и смърти. Миговете се раждат, после умират. За да дойдат нови изживявания, старите трябва да си отидат. Нали?
Изток, запад, север, юг – все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш надлъж и шир света и ще стигнеш отвъд него.
Навсякъде издирвам живот, който да си струва да живея, и знания, които си струва да знам.
— Днес станахте свидетели на един отколешен спор, който води началото си още от времето на пророка Мохамед, мир на праха му — отбеляза дервишът. — Той обаче се отнася не само за историята на исляма. Ще го откриете в сърцевината на всяка от Авраамовите религии. Това е сблъсъкът между книжника и мистика, между разума и сърцето. Сами избирайте!
В свят, където е пълно с грешки в превода, e безполезно да си непреклонен по който и да е въпрос, понеже не е изключено и най-непоклатимите ни убеждения да са плод на най-обикновено недоразумение. Като цяло човек не бива да проявява твърдост за нищо, защото „животът е такъв, че постоянно мени цветовете си“.
И така, смяташ ме за религиозен. Но аз не съм религиозен.
Аз съм духовен, което е различно. Религиозността и духовността не са едно и също и аз съм на мнение, че пропастта между двете никога не е била по-дълбока, отколкото днес. Погледна ли света, виждам безпътицата, в която той се е озовал и която се задълбочава. От една страна, вярваме в свободата и във властта на отделната личност без оглед на Бог, държава и общество. В много отношения хората стават по-егоцентрични, а светът — по-материалистичен. От друга страна, човечеството като цяло става по-духовно. След като толкова дълго сме се осланяли на разума, явно сме достигнали точка, когато признаваме, че умът е ограничен.
...петия елемент — пустотата. Необяснимата и неуправляема божествена стихия, която ние, хората, не можем да разберем, но въпреки това не бива да забравяме. Не вярвам в «бездействието», ако това означава изобщо да не правиш нищо и да не проявяваш силен интерес към живота. Смятам обаче, че трябва да зачитаме петата стихия.
Приех истината, че има неща, които са извън моята власт. Че виждам само някои части, наподобяващи носещи се из пространството фрагменти от филм, а не цялостната картина.
Когато човек, обичащ Бога, влезе в пивница, тя се превръща в негова молитвена стая, но когато един пияница влезе в същата стая, тя се превръща в негова пивница. Каквото и да правим, важни са не привидностите, а онова, което носим в сърцата си.
Където и да живеем, които и да сме, дълбоко в себе си се чувстваме несъвършени. Все едно сме загубили нещо и трябва да си го върнем. Повечето от нас така и не разбират какво е то. А и да разбират, само малцина успяват да тръгнат да го търсят.
Двама мъже пътували от град на град. Отишли при поток, който бил придошъл от проливните дъждове. Тъкмо да се прехвърлят през него, когато забелязали, че наблизо стои млада красива жена, която се нуждае от помощ. Един от мъжете завчас отишъл при нея. Вдигнал я на ръце и я пренесъл през потока. После я оставил на другия бряг, махнал ѝ с ръка за довиждане и заедно с другия мъж тръгнал нататък. Вторият пътешественик продължил да върви мълчалив и нацупен и не отговарял на въпросите на приятеля си. Мръщел се така няколко часа, и накрая не издържал да мълчи и попитал.
- Защо докосна онази жена? Ами ако те беше съблазнила? Мъжете и жените не бива да се докосват така!
Първият мъж отвърнал спокойно:
- Аз, приятелю, пренесох жената през потока и я оставих на другия бряг. А ти продължаваш да я носиш и досега.
- Някои хора са такива, допълни Шамс. Носят върху плещите си собствените си страхове и предубеждения и бремето им ги смазва.
Отвори дома ни за една блудница и ни накара да се храним на една маса с нея. Прати ме в пивницата, за да ме насърчи да разговарям с пияниците. Веднъж ме накара да ида да прося срещу джамията, където проповядвах, за да се поставя на мястото на един нищ прокажен. Откъсна ме първо от моите поклонници, а сетне и от големците, за да намеря допир с обикновените хора. Благодарение на него се запознах с хора, които иначе нямаше да срещна. Заради убеждението си, че трябва да се унищожат всички идоли, застанали между човека и Бога, включително славата, богатството, общественото положение и дори религията, Шамс унищожи всичко, което ме държеше свързан в живота, какъвто го познавах. Видеше ли каквито ѝ да било душевни ограничения, предразсъдъци и табута, грабваше бика за рогата и се изправяше срещу него.
Коментари (4)