Слугинята
от Катрин Стокет
Въведени са общо 1 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (20): eudaemonic, NeDa, martoka, Irina, Хейко, Say No, радея, landonova, dime_la_verdad, Алекса, animalita, Lilqna, InLy, Cimballi, tedka, V. Bekam, alex.viki, GoddessDiana, nadness, Scarabei
Смятат да я прочетат (5): gergan75, gingerina, nqkoisitam, stardust, elfi_f
Потребители прочели тази книга (20): eudaemonic, NeDa, martoka, Irina, Хейко, Say No, радея, landonova, dime_la_verdad, Алекса, animalita, Lilqna, InLy, Cimballi, tedka, V. Bekam, alex.viki, GoddessDiana, nadness, Scarabei
Смятат да я прочетат (5): gergan75, gingerina, nqkoisitam, stardust, elfi_f
прочетох я,
чета я в момента,
планирам да я прочета,Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:
Цитати от книгата: (14)
покажи всички
Винаги съм си мислила, че лудостта е мрачно, горчиво чувство, но когато привикнеш, всъщност е опияняваща и прекрасна.
... тя може да вземе и най-сложните неща в живота и да ги раздроби на толкова малки и прости парченца, че да се поберат в джоба ти.
Макар да е третата седмица на октомври, лятото продължава да се ниже монотонно като въртяща се сушилня за дрехи.
Лятото минава бавно като валяк, разстилащ горещ асфалт.
Когато си малък, ти задават само два въпроса - как се казваш и на колко години си, затова е най-добре да запомниш правилните отговори.
Майка гледа на тази вечеря като на важен ход в играта "Може ли дъщеря ми да хване сина ви?".
... с приятелките ми се чувстваме най-добре на различни места. Елизабет си е най-добре наведена над шевната машина, докато се опитва да скрои живота си така, че да изглежда като от витрина на магазин. Аз - пред пишещата машина, докато пълня страниците с неща, които никога няма да намеря смелост да кажа на глас.
Никой не казва на нас, момичетата, които никой не кани на срещи, че спомените са почти толкова хубави, колкото и действителните събития.
Искам да направя така, че онзи момент да не настъпи - а той настъпва в живота на всяко бяло дете, - моментът, в който те започват да си мислят, че черните са по-лоши от белите.
- Кажи ми честно - прошепва тя, а очите ѝ ме умоляват да ѝ кажа всичко освен истината.
Жената говореше с толкова силен акцент от дълбоката провинция, че все едно в обувките ѝ расте царевица.
Гласът ѝ става тих, все едно пчели притихват върху медна пита.
Госпожа Хили започва да говори бавно, като че разстила глазура върху торта.
От: nadness, на 12.04.2016 в 14:21
Монотонна и скучна.
» Добави коментар
Коментари (1)