Нестандартното дете

Айнщайн е мечтал за длъжността надзирател на фар ...

Какво да се прави, възпитанието е винаги малко или много спектакъл.

Това е той, главният възпитателен момент - ИЗПРЕВАРВАЩО ОДОБРЕНИЕ:
... Ти ще можеш това !

Някъде около 12-ата година, самооценката навлиза в ново качество. Взривна вълна от сравнения, от безпомощен самоанализ ...
За момичето:
красива ли съм или симпатична?
симпатична или горе-долу?
горе-долу или грозотия?

Детето има нужда от отдих не само от заповедите, разпорежданията, уговарянията, похвалите, порицанията и прочие; то има нужда от отдих и от каквито и да е въздействия и обръщения, нужни са му периоди, в които да бъде в психически вакуум, възможност от време на време напълно да разполага със себе си - с една дума нужна му е своя част свобода.

Не внушавайте отрицателното.

За наше и на децата щастие ние не се занимаваме с възпитание през цялото денонощие. А възпитанието протича непрекъснато... Множество необходими и прекрасни неща внушаваме на децата си незабелязано;

Цял полк от психоаналитици не е в състояние да разплете причинното кълбо на един-единствен обикновен скандал заради една неизмита чаша ... всеки конфликт, всяко скарване, всеки удар по самолюбието , всяка лъжа оставят в душата невидими следи за цял живот. Неразрешените, скритите, потиснатите конфликти са още повече. забравени, изтласкани от съзнанието, по-късно те се измъкват като плъхове от всевъзможните пролуки на поведението, на самочувствието ... пренасят се върху всичко и всички; промъкват се и в творчеството, и в любовта ...

Ние ставаме родители, без да притежаваме знак за качество. Заедно с любовта и с най-добрите си намерения поднасяме на Детето своя характер с неговите дефекти и деформации, своето променливо настроение, невежеството и егоизма си, болестите, множество нерешени проблеми - от битовите до духовните - всичко свое най-хубаво и най-лошо.
А детето? ... И то не е ангел.