Пътеводител на галактическия стопаджия
от Дъглас Адамс
Въведени са общо 10 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (85): инопланетянин, eliwolf, iko, Весела, Марина, амги, Аз Барух, Dea, vixito, elichkata, eva, hypno, Цветелина, Emanouela, Иван Стоянов, Nola, kk6ps, gal.eon, majmunata, Пушен Шпек, nadness, phey, thracian, sybil, Iveta, Петя, Гълъбица, dora, Светлина, Frosty, Ralyyy, stefi__92, Sladost, грийн.кат, Илияна, eudaemonic, Elektra_, petrovae, Elyllon, unchita, Mirela, Fany, diana, Mags, dayredd, Equimanthorn, piramida, Радина, nevermindme, irvia, moby, jordan251, writer's colour, ДоТи, стефан, morwen, Skilz, alciona, Irena, nunq, tan-anna, Motley, Мишма, soul, belchev, Maldoror, zuzi, straho, jupas77, Ултрамарин, Галина, dgpetkova, runic, snujolin, free_soul, Марияна Т., Monster, Scarabei, mar4eliana, Mavroff, Теодора, Ниниел, Нели Генова, ni4are, martoka
В момента четат тази книга (1): mpe7rova
Смятат да я прочетат (8): Дина, Disi, animalita, дамадЖана, Никол, right in two, blue_mushroom, Anireta
Потребители прочели тази книга (85): инопланетянин, eliwolf, iko, Весела, Марина, амги, Аз Барух, Dea, vixito, elichkata, eva, hypno, Цветелина, Emanouela, Иван Стоянов, Nola, kk6ps, gal.eon, majmunata, Пушен Шпек, nadness, phey, thracian, sybil, Iveta, Петя, Гълъбица, dora, Светлина, Frosty, Ralyyy, stefi__92, Sladost, грийн.кат, Илияна, eudaemonic, Elektra_, petrovae, Elyllon, unchita, Mirela, Fany, diana, Mags, dayredd, Equimanthorn, piramida, Радина, nevermindme, irvia, moby, jordan251, writer's colour, ДоТи, стефан, morwen, Skilz, alciona, Irena, nunq, tan-anna, Motley, Мишма, soul, belchev, Maldoror, zuzi, straho, jupas77, Ултрамарин, Галина, dgpetkova, runic, snujolin, free_soul, Марияна Т., Monster, Scarabei, mar4eliana, Mavroff, Теодора, Ниниел, Нели Генова, ni4are, martoka
В момента четат тази книга (1): mpe7rova
Смятат да я прочетат (8): Дина, Disi, animalita, дамадЖана, Никол, right in two, blue_mushroom, Anireta
прочетох я,
чета я в момента,
планирам да я прочета,Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:
Цитати от книгата: (7)
покажи всички
"Но ето че един ден — беше четвъртък — близо две хиляди години след като един човек бил прикован за някакво дърво заради това, че разправял колко хубаво би било, ако започнем ей тъй, за разнообразие, да бъдем добри един към друг"
"една съвсем незначителна, малка синьозелена планета, чиито обитатели — произлезли от маймуната форми на живот — са така изумително изостанали, че все още смятат електронните часовници за доста хитроумно изобретение"
Известно е, че поезията на вогоните е на трето място сред най-бездарните в цялата Вселена. На второ място е тази на азготите от Криа. Веднъж по време на рецитал техният главен поет Грухтос Бомбастични изпълни стихотворението си „Ода в чест на малката бучка зелен маджун, която открих под мишницата си една лятна утрин“, в резултат на което четирима души от публиката починали от вътрешни кръвоизливи, а председателят на Средногалактическия художествен Ноблингов комитет е оцелял, като сам си прегризал единия крак. Говори се, че Грухтос останал „разочарован“ от приема на стихотворението си и тъкмо се канел да започне да чете дванадесеттомната си епопея, озаглавена „Любимите ми гърголения в банята“, когато собственото му дебело черво при отчаян опит да спаси живота на хората и цивилизацията, скокнало право нагоре, минало през гърлото му и заседнало в мозъка му.
Фактът, че едно тъй полезно нещо може да се е развило по някаква случайност, е толкова поразително невероятен, че някои философи виждат в това окончателното и необходимо доказателство за несъществуването на бог.
Спорът звучи горе-долу така:
„— Отказвам да приведа доказателства, че съществувам — казва бог, — защото доказателствата изключват вярата, а ако няма вяра, аз съм нищо.
— Но — отвръща човекът — Вавилонската рибка е пълно опровержение на това, нали? Тя не може да се е развила по някаква случайност. Тя е доказателство, че ти съществуваш и следователно, според собствените ти доводи, не съществуваш. И тъй като това се опитвахме да докажем, спорът може да се счита за приключил.
— Олеле… — каза бог — не се бях сетил за това — и тозчас изчезна, отвеян от тази ефирна логика.
— О, я виж колко лесно стана — казва си човекът и както е насъбрал инерция, решава да докаже, че черното е бяло, и бива прегазен на следващата зебра.“
Спорът звучи горе-долу така:
„— Отказвам да приведа доказателства, че съществувам — казва бог, — защото доказателствата изключват вярата, а ако няма вяра, аз съм нищо.
— Но — отвръща човекът — Вавилонската рибка е пълно опровержение на това, нали? Тя не може да се е развила по някаква случайност. Тя е доказателство, че ти съществуваш и следователно, според собствените ти доводи, не съществуваш. И тъй като това се опитвахме да докажем, спорът може да се счита за приключил.
— Олеле… — каза бог — не се бях сетил за това — и тозчас изчезна, отвеян от тази ефирна логика.
— О, я виж колко лесно стана — казва си човекът и както е насъбрал инерция, решава да докаже, че черното е бяло, и бива прегазен на следващата зебра.“
- Знаеш ли - каза Артър, - точно в мигове като този, когато съм затворен в херметическа камера на вогоните с някой си от Бетелгейзе и ми предстои да умра от задушаване в открития Космос, най-съжалявам, че не съм слушал какво ми е говорила майка ми, когато бях малък.
- Защо, какво ти говореше?
- Ами не зная, не я слушах.
- Защо, какво ти говореше?
- Ами не зная, не я слушах.
- Чаровен мъж - каза той. - Жалко, че нямам дъщеря, за да й забраня да се омъжи за него.
- Нямаше да се наложи - каза Форд - Те са привлекателни колкото пътнотранспортно произшествие
- Нямаше да се наложи - каза Форд - Те са привлекателни колкото пътнотранспортно произшествие
"A towel is about the most massively useful thing an interstellar hitchhiker can have."
» Добави коментар
Коментари (0)