Художникът на Черният квадрат, Казимир Малевич, бе написал за своята картина: "Когато през 1915г. предприех отчаяния опит да освободя изкуството от тежестта на предметите, изложих една картина, която не беше нищо друго, освен един черен квадрат на бял фон. Не беше празен квадрат показаното на изложбата, а по-скоро усещането за липса на предметност."
Когато не премълчаваме, а записваме мислите си, ние ги признаваме за свои - верни в най-добрия случай за времето и мястото на възникването им. Не храним надеждата, че след два дни, когато мислим тъкмо обратното, сме станали по-умни. Човек е това, което е.
Държим в ръка перото, подобно на игла в сеизмографска станция, и всъщност пишем не ние, а пишат нас.
Писането без въображение е труд за прехрана. Добър, ама труд. Ако обаче е само за да си вадиш хляба с него, тогава всъщност бих предпочел да съм дърводелец.
Коментари (0)