Открито

Напомня ми се колко незначителна е разликата на тенис корта, колко са близо величието и посредствеността, славата и анонимността, щастието и отчаянието.

Когато влизаме през вратата, тя ни целува и ни подава чиниите едновременно и с лекотата, с която бие сервис. Искам да повикам съдия в къщата и да повторя брачния си обет.

От време на време слага ръка върху моята - тежка е като речник ...

... в коридорите на болниците разбираме какво означава животът.

Страховете са като леките наркотици. Започваш с леките и съвсем скоро вече си на тежката дрога.

Щастието от победата не е така силно както покрусата от загубата. А и трае много по-кратко.

Колко е хубаво да имаш прекрасен сън наяве.

Андре, казва ми, трябва да се храниш, да спиш и да пиеш тенис. Това е единственият начин да станеш номер едно.

Тенисът е самотна игра ... Няма къде да се скриеш, когато допуснеш грешка. Няма резервна скамейка, няма странична линия, няма неутрален ъгъл. На корта си сам и уязвим.

Баща ми казва, че ако отигравам по 2500 топки всеки ден, за една седмица ще съм отиграл 17500 топки, а за една година ще съм посрещнал почти един милион топки. Той се прекланя пред математиката. Числата, твърди той, не лъжат. Дете, което отиграва по един милион топки на година, никой няма да може да победи.

... баща ми жадува за съвършенството. Геометрията и математиката приближават най-много човека до съвършенството, твърди той, а в тениса става дума само за ъгли и числа. Баща ми лежи на леглото и си представя корт на тавана на стаята.

Тенисът неслучайно използва изрази, които описват и житейски ситуации. Преимущество, подаване, грешка, нарушение, пробив, нула, основните елементи в тениса са основни елементи и в живота, защото всеки мач е всъщност животът, представен в миниатюра. Дори структурата на тенис срещата, начинът, по който отделните елементи се вместват един в друг като кукли матрьошки, прилича на подредбата на дните ни. Точките се превръщат в геймове, геймовете се превръщат в сетове, които се превръщат в турнири, а елементите са така обвързани един с друг, че всяка точка може да се окаже повратна.

Не проумявам удоволствието, което майка ми намира в реденето на пъзели. Целият този разпарчетосан хаос, цялата бъркотия, кат това може да успокоява?