Хора на перото

Но до мига, в който съществуват хора, които са готови да обърнат земята, за да намерят интересуващата ги книга, пясъкът на бездуховието няма да ни засипе.

Нека всяка година, когато дойде 21 март, Международният ден на поезията, не забравяме да честитим празника на всички знайни и незнайни, които нощем се разбуждат, защото под сърцето им като кит в океана се е преметнала една дума. Онези, които чуват в полета на водното конче грохота на хеликоптера. Онези, които знаят колко точки има калинката на гърба и колко са дълги зъбите на тигъра. Онези, които знаят как да подредят думите тъй, че да стигнем далеч - чак в пустинята, при хекзаметъра на морския бряг или до подгръмотевичните планински върхове, където светкавиците изписват йероглифи.

... аз гледах гаргите на отсрещния покрив. Гаргите, най-обикновените, най-българските птици. Не величествените и митични гарвани, не умните врани, не вездесъщите свраки. Гаргите.
Те живеят край огнищата. Те изпращат българина, но те го и посрещат, когато българинът се завръща; особено през зимата. В тях няма трагика, няма патетика, има делнично чувство за дом ...

Всяка пролет трийсет и два милиона лястовици политат към Европа, редовно съобщават медиите.
Ако не е Поетът да ни ги покаже, така и няма да ги забележим цяло лято. Нито ще забележим кога отлитат. Ако не е Поетът!

"Писателят цял живот търси истинските думи. В своето търсене той преминава през страшни безводни пространства, където глъчката на другите думи е толкова страшна, че е по-страшна и от тишината"
Йордан Радичков

По повод следното описание на една битка в разказа "Конармия" (Исак Бабел):
"Ура"-то стихна. Канонадата се задави. Един ненужен шрапнел се пръсна над гората. И ние чухме великото безмълвие на сечта",
Пауновски пише:
"Не разбирам от финанси. Може би това описание струва милиони."

"Когато за първи път записвам някой разказ, ръкописът ми има отвратителен, просто ужасен вид! Това е сбор от няколко, повече или по-малко, сполучливи късове, свързани помежду им с най-досадни служебни връзки.
Оттук започва и работата. Аз проверявам фраза след фраза. Най-напред изхвърлям от фразата всички излишни думи. Нужен е остър поглед, защото езикът ловко крие своята смет.
Когато сметта е изхвърлена, проверявам свежестта и точността на всички образи, сравнения, метафори. Сравнението трябва да бъде точно като логаритмична линийка и естествено, като мириса на копър."
из изповедта на Исак Бабел за творческия процес при него