Къща отвъд света

... назовеш ли едно нещо, всичко става неприятно обикновено.

Защо? Защо старинното ни привличаше нас градските изчадия? Може би се преструвахме. Не е изключено, имаше и преструвки и мъничко игра, и пристрастяване към необичайното занимание, и подражание. Да, да, да! Но в старата греда, в старото огнище, в стария съд има нещо, което вдъхва доверие, което те кара да се чувстваш по-сигурно. Новостта винаги буди подозрения, колкото и да е удобна и изумяваща, дълго време не се чувстваш както трябва. С нея трябва да свикваш, да се приспособяваш. А старото, надживяло столетията, ни покорява с непреходността си ... Старото, защото е по-близко до първичното, защото е по-свързано с природното, изглежда по-истинско.

Когато в стаята гори печка и огънят си шушне, човекът не се чувства самотен. Угасне ли печката, отвориш ли вратичката и видиш само пепел без нито едно тлеещо въгленче, разбираш какво значи пустош и студ.

... родителите никога не забелязват, кога децата им са станали възрастни, те все си мислят, че децата им искат да се правят на възрастни. Така и децата никога не предполагат, че възрастните не се чувстват толкова остарели, колкото изглеждат.