Деца играят вън

Като излязох на улицата, и хоп, насреща Румен. Облечен е с дебел панталон, пък и когато е топло, техните го карат да ходи с дълги чорапи. Румен, като излезе от къщи, походи малко и започва да си навива чорапите надолу. Техните са опасни хора. Страхуват се от всякакви болести и мажат дръжките на вратите със спирт. И май когато има грип, бащата на Румен носи от болницата тези марли и всеки си връзва поедна маска на носа и така се разхождат из къщи. Горкият Румен, умира от срам с тези чорапи и с тези марли. Голям нещастник.

... Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават.
Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят.