Пътешественикът

Магазинът е малък и навсякъде са натрупани книги на купчини. Точно така трябва да изглежда всяка книжарница. Подозирам, че тук има клиенти, затрупани от книжна лавина, премазани от нея и никога след това неоткрити.

Аз самият съм син на имигрант и отлично разбирам какво представлява неофициалният договор между един имигрант и държавата. Просто казано, имигрантът се съгласява на асимилация, приема да се подчинява на законите на страната и да уважава, дори и ако не харесва, културата ѝ. Задължението на държавата е да му предостави работа и възможности, да поддържа ред, при който имигрантите могат да се развиват и дори да преуспеят.

... Гибралтар е място, което се надявам да не ми се случи да видя отново. То е точно това, което най-много презирам, място, продало се на туристите чрез туроператори. Върнах се в Алгерсиас и цяла нощ обикалях край доковете, където мъже играеха карти, а жени предлагаха любов. Хубаво е пак да се озовеш на място, което живее реален живот.

Хотелчето, в което отседнах, е евтино, а храната - скъпа, но си струва парите. Никога досега не съм вкусвал така добре сготвени ястия. Възрастната жена приготвя рибките със зелен сос, но не пожела да ми даде рецептата. Ароматът и цветът му са фантастични. По мириса разбирам, че в него има магданоз и босилек, но не мога да уловя какво е другото, знам само, че е фантастичен, и ям едно и също пет вечери, а ако можеше, щях да си поръчвам същото и на обяд. Продуктите са толкова пресни, имам усещането, че за първи път вкусвам тиквички или домати. Продължавам ли така, парите, които бях предвидил за Африка, ще свършат до края на седмицата. Чувствам се като наркоман с дилър възрастната готвачка.

Известно време просто гледах великолепния, весел старец, докато ми говореше. Разбрах, че се е издигнал над каквато и да е политика или ембарго, над Фидел и Америка, над хаотичния живот, който редица от нас водят. Ето, той стоеше пред мен и живееше за мига. Предполагам, винаги е живял така.