Венерини коси

... никой не може да бъде удържан през деня с помощта на онова, което е станало през нощта.

А толкова исках да обичам истински, да се притисна тяло в тяло, да се долепя с всяко късченце кожа, да стана втора кожа, да се обърна наопаки, да побера някого като калъфка.

Мамо, нима и с тебе няма да проведем онзи единствен разговор?
Или пък да говорим за дреболии всъщност е най-важното?

Измъчва ме мисълта, че така и никога не говорихме с него за наистина важното. Всеки път за дреболии. Бащата и детето непременно трябва веднъж в живота да си поговорят сериозно за най-важното.

Изневерите на мъжа ми ме измъчваха,докато не му изневерих и аз.По-точно,докато не разбрах,че това не е изневяра.
Всеки път държах да го съблека аз.Да го целувам там,където се е струпала миризмата му.Да обичам цялото му тяло без страх,че ще остана неразбрана.Не да обичам,а да съм любов.
След беса,екстаза,когато вече трябва да се върнеш в себе си,мокра от пот,с полепнала по устата коса,изпитвам такъв прилив на сили и нежност към него,безпомощния и безсилния.Той хваща ръката ми и си я слага на очите.Сгушвам се под мишницата му,сърцето му бие под слепоочието ми.И ми е толкова хубаво,безгрижно.
А после той се буди,похапва ме с устни по ухото,по мекото,шепне ми любовни думи и не ме интересува дали са истина или лъжа.Защото в любовта не може да има лъжа - само в думите.
Той ми върна тялото ми - чрез неговата любов отново обикнах ето това,моето тяло.И освен това каза:"Докато човек се люби,трябва да говори,а ти мълчиш".