Жълтък и други разкази

Тънките свещи се бяха изкривили от горещината, извили се една около друга, навели се надолу като разкаяни грешници. От тях капеха горещи, кристално прозрачни сълзи. Докато с нерешително потръпване се спускаха надолу, сълзите губеха прозрачността си и се събираха около основите на свещите, подобно на преспи сняг, които поглъщат светлината и затрупват обувките ти.

Животът е като сложна математическа задача с много просто решение - да кажем, едно или нула...
В крайна сметка простите неща са най-озадачаващи, простият живот - най-непостижим.

... той ме питаше:
- Какво е да имаш баща?
- Не знам как да ти обясня - защото не знам какво е да нямаш баща.

- На тези твои сърби може ли да им има човек вяра?
- Да, защо да не може? ... - Знаем се от деца, не са ме измамили нито веднъж. Заедно колим прасето, заедно жънем, заедно танцуваме боси всяка есен върху гроздето в бъчвите, за да изстискаме сока и да приготвим вино. Дори заедно сечем дъбове и изваряваме дъските, за да направим тези бъчви. Всички ние сме просто селяни, не сме нации.