Искам някой някъде да ме чака ...

Дори и у най-грозната жена може да се открие нещичко. Поне желанието да бъде красива.

"Не бях усетил, че се готви нещо и сърцето ми се разпадна изцяло на онзи гаров перон в неделната вечер. Не успявах да се стегна и се удрях във всичко и навсякъде.
Следващите години изобщо не ми оказвах влияние. Имаше дни, в които се хващах да мисля: "Виж ти? ... Странно...май вчера не мислих за нея" ... И вместо да се поздравя за това, се питах как е било възможно, как съм успял да да изживея цял един ден, без да помисля за нея. Най-много ме преследваше името й. И два или три нейни много ясни образа. Винаги едни и същи.
Вярно е. Стъпвах сутрин на земята, закусвах, измивах се, навличах някакви дрехи върху себе си и работех.
От време на време виждах голите тела на някакви момичета. От време на време, но без да изпитвам нежност.
Душевни вълнения: Нула."

"Когато пристигам на Източната гара, винаги тайно се надявам, че някой ще ме чака. Глупаво е. Много добре знам, че майка ми още е на работа по това време, а Марк не е от хората, които ще прекосят предградието, за да ми носят сака. Обаче тази ненормална надежда се появява винаги.
И този път не пропуснах - преди да сляза с ескалатора, за да взема метрото, огледах се за последно - да не би все пак да има някой... И всеки път, вече на ескалатора, сакът ми изглеждаше по-тежък.
Иска ми се някой някъде да ме чака... Това все пак не е толкова сложно."