Инверсия на слабоумието

Да откриеш отново това, което винаги си познавал, е върхът на еротизма; докато новото неизменно обезсърчава, тъй като надеждите никога не се оправдават, преоткриването притежава всички предимства на познатото, съвсем малко заблуди и изненадата на увеличените сладости.

Точно както радостта от някоя среща съответства на натрупаната самота, възбудата от дадено действие е равна на предхождащата го празнота.

Красотата ѝ ме прониза, разбира се не в месарския смисъл на думата, нито в поетичния, а в единствения смисъл;

Конрад ми даряваше удоволствието от спокойствието...

Скучаещите хора са палачи.

Настанихме се не много далеч от бара, за да не принуждаваме сервитьора на допълнителни усилия. Да минат от нула на двама клиенти представляваше истински математически голям взрив за бистрото.

Снимките бяха истинско доказателство за живот.

Това ми дойде в повече, ненавиждах съседи. Самото понятие за съсед ме съсипваше, винаги трябваше да се мъкне джобна общителност, да се разменят механични поздрави.

А мустаците му гладки и дълги като осемминутни спагети.

Другите винаги слушат разсеяно за нещастията ни, с лекомислено, даже себично ухо. Хората винаги очакват да им се говори за тях и ако не е така, превръщат историите ни в собствен конфитюр. Казвам хората, но говоря за себе си.

Тези, които се оказват лишени от погледа на единствения значим за тях поглед, си въобразяват, че лесно привличат всички останали ненужни погледи.

Знам какво ще си помислите - майките се радват на депресиите на синовете си. Когато се завръщат окаяни, все едно че Битълс са се събрали.