Госпожица Смила и нейното усещане за сняг

Тук, в леглото, щастието ме застига. Не като нещо лично. А като огнена колесница, която лети през стаята и света.

Сега го виждам такъв, какъвто е. Не е разочароващо. Просто нещата са по-усложнени, отколкото си ги представях. Влюбването преобразува и опростява. Като в математиката. Да видиш ясно обекта на чувствата си означава да се приземиш от илюзията за герой обратно в реалността.

Ледената броня се е образувала миналата година в Северния ледовит океан... Създадена в красота. В един октомврийски ден температурата е паднала до минус 30 градуса за три часа и морето е застинало като огледало. За да се пресъздаде чудото на сътворението. Облаците и морето се сливат в завеса от тежка сива коприна. Водата става гъста и леко розова като ликьор от диви ягоди. Синя мразовита мъгла се издига над водната повърхност, отразена в леденото огледало. После водата застива. И от дълбините на морето студът издига градина с рози, бял килим от ледени цветя, сътворени от солените замръзнали водни капки.

Влюбванията са силно преувеличени. Влюбванията се състоят от 45 процента ужас, че ще ни отхвърлят, 45 процента маниакална надежда, че точно този път ужасът ще излезе неоправдан, и още десет жалки процента призрачно чувство за възможна любов.

Не виждам причина на децата да им бъде спестявана неизбежната истина. Те ще пораснат и ще са принудени да понасят нещата като нас.

Обикновено се смята, че децата са открити същества и че истината за вътрешната им същност направо блика от тях. Нищо подобно. Няма по-прикрити същества от децата и никой няма по-голяма потребност от тях да бъде потаен. Това е нещо като реакция срещу света, който ги посреща с отварачка за консерви, за да разгледа подробно съдържанието и да прецени дали не е редно да го смени с нещо по-подходящо.

Има жени, които могат да правят суфле. Които между другото си носят, втъкната в стегнатия сутиен, рецепта за парфе мока. Които са способни да забъркат с една ръка собствената си сватбена торта, а с другата бифтек "Nossi Bé".
Можем само да се радваме на това. Стига останалите да не се гърчим от чувство за вина поради факта, че още не сме на "ти" с електрическите си тостери.

Малцина са онези, които умеят да слушат. Вътрешното нетърпение изключва хората от разговора, те или се опитват същевременно да се подготвят за личната си изява в ситуацията, или преценяват как ще е най-добре да се представят, когато другият най-после млъкне и дойде техният ред да излязат на сцената.

"Ако някой ме попита какво ме прави истински щастлива, ще отговоря: числата. Снегът, ледът и числата.
... системата на числата е като човешкият живот. Първо са естествените числа. Те са цели положителни. Числата на малките деца. Но човешкото съзнание се разширява. Детето открива тъгата, а знаеш ли какъв е математическият израз на тъгата?
Отрицателните числа. Усещането за нещо липсващо. Съзнанието се разширява безспирно и расте и детето открива празнините. Между камъните, между мъха по камъните, между хората. И между числата. И знаеш ли накъде води това? Към дробите. Целите числа плюс дробите дават рационалните числа. Но съзнанието не спира дотук. То иска да стигне отвъд здравия разум. Прибягва до толкова абсурдното действие като извличане на корен.
И получава ирационалните числа..."

"...Това е вид лудост. Защото ирационалните числа са безкрайни. Не може да се изпишат като отношение на цели числа. Те принуждават съзнанието да се стреми към безграничното. А прибавиш ли ирационалните числа към рационалните, получаваш реалните числа. И няма край. Няма никакви граници. Защото на сцената излиза разширяването на реалните числа с имагинерните, квадратните корени на отрицателните числа. Числа, които не можем да си представим, числа, които нормалното съзнание не може да обхване. А щом прибавим имагинерните числа към реалните, получаваме комплексните числа. Това е цифровата система, която прави възможно пълното изследване на формирането на ледените кристали. И е като огромна открита територия. Хоризонтите. Човек върви към тях, а те непрекъснато се отдалечават.
Такава е Гренландия, това е, без което не мога да живея!"

Да действаш ирационално значи да действаш разрушително. Може да се превъзмогне чрез самоосъзнаване и усилие.