Записки от подземието

Не можах да стана нищо: нито добър, нито лош, нито негодник, нито честен човек, нито герой, нито мекотело. А сега пилея дните си в ъгъла и се терзая с горчивото и съвършено безполезно усещане, че един интелигентен човек всъщност не може да стане нещо, че "нещо" излиза само от глупаците.

Искаше ми се да заглуша с външни усещания всичко, което непрестанно накипяваше вътре в мен.

В спомените на всеки човек има такива неща, които той открива не на всички, а само на приятели. Има и такива, които той и на приятели няма да открие, а само на себе си, и то под секрет. Но има и най-после и такива, които човек се бои да открие дори и на себе си и такива неща ще се наберат доста у всеки порядъчен човек. Тоест дори така: колкото е по-порядъчен той, толкова повече ги има у него.

"Не, не само зъл, аз изобщо нищо не можах да стана: ни зъл, нито добър, ни подлец, нито честен, ни герой, нито насекомо. А сега си доживявам живота в моята дупка, като се дразня със злобната и абсолютно непригодна утеха, че умният човек по начало не може да стане нещо, а става нещо само глупакът".

"Колкото повече съзнание имах за доброто и за всичко "прекрасно и възвишено", толкова по - дълбоко хлътвах в тинята си и толкова по - способен бях да затъна в нея".

Виждате ли: разумът, господа, е хубаво нещо, това е безспорно, но разумът си е само разум и задоволява само разсъдъчната способност на човека, а желанието е проява на целия живот, тоест на целия човешки живот заедно с разума и с всички приумици.