Цветът на магията

— Там, откъдето идвам, нямаме богове - каза Двуцветко.
— Имате - каза Дамата. - Всеки има богове. Само че не мислите за тях като за богове.

— От какво е това вино? От смачкани очни ябълки на октопод?
— Морско грозде - отговори старецът.
— Чудесно - каза Ринсуинд и гаврътна една чаша. - Не е лошо. Може би само е малко солено.
— Морското грозде е вид малка медуза - обясни непознатият. - А сега наистина ми се струва, че трябва да ви се представя. Защо приятелят ти е придобил такъв странен цвят?
— Вероятно културен шок - отговори Двуцветко.

Изпитал съм и вълнение, изпитал съм и отегчение. И отегчението беше далеч по-хубавото

Това беше октарината, цветът на магията. Той беше жив, ярък и трептящ; неоспоримият пигмент на въображението, защото, където и да се появеше, това беше знак, че самата материя се покорява на мощта на магичното съзнание. Беше самото омагьосване.
Но на Ринсуинд винаги му изглеждаше нещо средно между зелено и лилаво.

Някои пирати се сдобиваха с безсмъртие чрез страхотни прояви на жестокост или с отчаяна смелост. Други стигаха до безсмъртието като натрупваха несметно богатство. Но още преди много време капитанът беше взел принципното решение за себе си да се сдобие с безсмъртие, като не умира.

Единствената причина да влезеш в устата на Смърт е, за да откраднеш златните му зъби.

Естествено - отговори Ринсуинд, - това, което героите обичат най-много, е самите себе си.

Единственото, което Ринсуинд можа да каже, беше:
— А пък аз никога не съм си представял, че съществуват мъже-дриади. Даже и в дъбово дърво.
Един от великаните му се ухили. Друела изсумтя.
— Глупости! Тогава откъде мислиш, че идват жълъдите?

Всичко си вървеше много добре около чистата логика и начина, по който вселената се управляваше от логиката и хармонията на числата, но беше очевиден простият факт, че Дискът явно прекосява пространството на гърба на гигантска костенурка, а боговете имаха навика да наобикалят къщите на атеистите и да им трошат прозорците.

Двуцветко беше турист - първият, видян някога на Диска. Турист, според Ринсуинд, означаваше „идиот“.

Виждаш ли колко е глупаво цялото това магьосничество. Цели двайсет години учиш магията, която довежда голи девици в спалнята ти, а накрая си така упоен от живачни пари и толкова си ослепял от четене на стари магьоснически книги, че въобще не можеш да си спомниш какво следва после.

Можеше да е и по-зле - каза Ринсуинд като за сбогом. - Можеше да бъда аз.

Не, това което не харесваше у героите, беше самоубийствената им мрачна унилост, когато бяха трезви, и пагубната им лудост, когато бяха пияни.

Нека по-добре да кажем, че ако пълният и абсолютен хаос е светкавицата, той е просто този, който ще застане насред бурята горе на хълма, облечен в мокра медна броня, и ще се развика, че всички богове са копелета