Малкият Никола

Бульона обаче май ни нямаше доверие и попита кой е отличникът на класа.
—Аз,господине!-заяви гордо Анян.
Вярно,Анян е първенец на класа и любимец на учителката, не го обичаме много, ама не можем да го бием толкова често, колкото ни се иска, понеже е с очила.
—Добре,ще надзираваш другарчетата си.Преговорете си уроците.
Доволен и щастлив,Анян се настани зад катедрата на учителката,а Бульона излезе.
—Тъй —рече Анян,—сега трябваше да имаме аритметика,извадете си тетрадките,ще решим една задача.
—А бе ти луд ли си?—попита го Клотер.
—Млъкнете,Клотер!—извика Анян,който явно наистина се мислеше за учителка.
—Я ела да ми го кажеш тука,ако си мъж!—каза Клотер.
Жоашен предложи да дебне на вратата дали ще се появи възпитателят и всички се съгласихме,освен Анян, който викаше:
—Жоашен,върнете се на мястото си!Жоашен се изплези на Анян,седна пред вратата и долепи око до ключалката.
—Никой ли няма,Жоашен?—попита Клотер.
Жоашен отговори,че не вижда нищо.Тогава Клотер се изправи и каза,че ще накара Анян да си изяде учебника по аритметика,което не беше лошо като идея,обаче Анян беше против и се развика:
—Няма!Аз съм с очила!
—Ще изядеш и тях!—каза Клотер,който твърдо държеше Анян да изяде нещо.

— А бе я да започнем по азбучен ред, като в училище, когато ни изпитват — предложи Блез.
Аз обаче не се навих, защото Никола е чак към края на азбуката и за училище е много щуро, обаче за мини-голфа не е честно.

Разбира се, гледахме да внимаваме, та Анян после пак да залепи страниците в сборника, защото е много лошо човек да повреди книга, да нарани дръвче или животно.

— Ей, момчета! — обади се Алсест от вратата, Обаче никой не го слушаше. Аз продължавах да се бия с Жофроа, бях му скъсал червено-бяло-синята фланелка, а той разправяше: „Чудо голямо! Чудо голямо! Татко ще ми купи други!“ й отгоре на всичко ме риташе по глезените. Рюфюс гонеше Анян, който пищеше: „Аз съм с очила! Аз съм с очила!“ Жоашен не се занимаваше с никого, ами си търсеше стотинката, само че не можеше да я намери. Йодес си стоя, стоя при вратата, докато му писна, и почна да раздава тупаници на хората около себе си, с други думи, на собствения си отбор. Всички крещяха и търчаха нагоре-надолу. Беше адски забавно, направо бомба!
— Стига бе, ей! — извика отново Алсест.
Тогава Йодес се ядоса.
— Нали много бързаше да играем — каза той на Алсест, — ето: играем. Ако искаш нещо да кажеш, чакай да свърши полувремето!
— А бе какво полувреме? — попита Алсест. — Сега виждам, че сме без топка, забравих я у дома!

Отидохме за топката и на мен ми беше адски притеснено, страх ме беше, че приятелите могат да ме видят как си играя с момиче.
— Застани между дърветата — каза Луизет — и се опитай да спреш топката.
Ама че ми стана смешна Луизет!
После се засили и — прас! — страхотна дузпа! Не можах да спра топката и тя счупи прозореца на гаража.
Майките изскочиха от къщата тичешком. Мама видя прозореца на гаража и веднага разбра каква е работата.
— Никола! — каза тя. — Вместо да играеш груби игри, по-добре забавлявай гостенчетата си, още повече такова мило дете като Луизет!
Аз погледнах Луизет, тя беше малко по-далеч в градината и вдъхваше уханието на бегониите.
Вечерта не ми дадоха десерт, но няма нищо, Луизет е чудесна и като пораснем, ще се оженим.
Бие страшни дузпи!