Градинарят

Ела тъй както си-без дълго да се гиздиш.
Ако косата ти се е разплела,
ако не е поравно разделена,
ако вързалките на твоето елече са се изнизали,
недей се притеснява.
Ека тъй както си-без дълго да се гиздиш.
Ела с чевръсти стъпки по тревите.
Ако росата от нозете ти отмие багрилата,
ако звънчетата по глезените ти заглъхнат,
ако се разпилеят бисерите от огърлицата ти,
недей се притеснява.
Ела с чевръсти стъпки по тревите.
Виждаш ли как небесата се загръщат с облаци?
Отвъд реката на ята излитат жерави и вятърът се спуща из полето.
Тревожните стада забързват към оборите си в селото.
Виждаш ли как небесата се загръщат с облаци?
Напразно палиш пак светилника пред огледалото-той трепка и угасва.
Кой ще познае, че клепачите ти не са начернени от неговите сажди?
Очите ти са тъмни като дъждовни облаци.
Напразно палиш пак светилника пред огледалото-той гасне.
Ела тъй както си-без дълго да се гиздиш.
Ако венецът не е сплетен-какво от туй!
Ако не ти е закопчана гривната - така я остави!
Небето се покрива с облаци и става късно.
Ела тъй както си - без дълго да се гиздиш.