Римлянката

Всеки гради своя рай в ада на другите.

Но така е то, хората не знаят какво да правят с добродетелта и непочтеността и вероятно това не е най-малката загадка в живота:
щедро дарените от природата качества, които на думи всички хвалят, служат единствено, за да увеличат по-късно нещастията.

Животът обуздава стремежите ни и рано или късно изисква болезнена и скъпа цена за тях и единствено отритнатите или отказалите се от всичко могат да се надяват, че няма да бъдат принудени да я заплатят.

Жените искат да бъдат заблуждавани, а подаръкът създава илюзията за чувство, даже когато няма такова.

Любовта изисква цялостност, тя не е просто задоволяване на сетивата.

Обикновено животът минава като заменяме последиците от нашите добродетели с последиците от пороците ни.

Нетърпението всякога е щастливо изживяване, макар и леко тревожно.