Лирика

Горски цар

Кой в мрака препуска на вихрен жребец?
Баща със невръстния свой младенец.
Притиска той крехкото детско телце
и нежно го топли до свойто сърце.

-Защо тъй се стресна, юнако, мой мил?
-Виж, татко, там Горския цар се е скрил!
Видя ли? С корона е той, опашат.
-Не сине, мъгла е над горския свят.

Ела с мен, момченце, знам чудни игри!
Аз имам вълшебни дворци пещери.
И пъстри цветя на брега ми цъфтят,
там дрешки от злато за тебе тъкат.

- Не чуваш ли, татко, не чуваш ли ти
как ласкаво Горския цар ми шепти?
- Не бой се, дете, успокой се, мълчи.
Там вятърът в сухите листи фучи.

- Не искаш ли с мене да дойдеш, дете?
виж, моите щерки, тъй мили са те!
И с теб ще лудуват, ще вият хорце
и теб ще приспиват на своите ръце.

- Не виждаш ли, татко, не виждаш ли как
кръжат дъщерите му в гъстия мрак?
- Да, виждам ги, сине - край тъмния път
върбите прегърбени, черни стърчат.

- Обичам те, мил си ми, няма покой!
С добро ли, със зло ли - ще бъдеш ти мой!
- Той сграбчи, ме, татко, той стиска..Боли!
Пронизват ме, татко, очите му зли.

Бащата препуска, бащата лети,
детето се мята, детето крещи.
По-бързо, по-бързо! Най-сетне - домът!
В ръцете му мъртъв лежеше синът.