Приказки

А колкото до моето мнение - обади се кълвачът, който беше роден философ, - не ми трябва цяла атомна теория за обяснение, за да разбера, че ако нещо е еди-как си, то си е така, а понастоящем е ужасно студено. ("Звездното дете")

- А защо няма вече да танцува? – запита със смях инфантата.
- Защото му се е пръснало сърцето – отговори шамбеланът.
Инфантата се начумери и нежните й устни, които приличаха на листенца на роза, се свиха с прелестно пренебрежение.
- Нека занапред тия, които идват да играят с мен, да нямат сърца! – извика тя и изтича в градината.
Из"Рожденият ден на инфантата"

-Смъртта е голяма цена за една червена роза-извика славеят,-животът е много скъп за всички.Приятно е да седиш в зелената гора,да гледаш слънцето в неговата колесница от злато и луната в нейната колесница от бисер.Сладък е дъхът на глогината и сладки са сините камбанки,които се таят в долината,и изтравничето,което цъфти по хълмовете.Но все пак любовта е по-силна от живота,а какво представлява сърцето на една птичка,сравнено със сърцето на човека?
И той разпери кафявите си крила за полет и се зарея във въздуха.Младият студент още лежеше на тревата, където го беше оставил,и сълзите все още не бяха изсъхнали в прекрасните му очи.
- Бъди щастлив!-провикна се славеят.-Бъди щастлив!Ти ще получиш твоята червена роза.Аз ще я създам от музика на лунна светлина и ще я обагря с кръвта на собственото си сърце.Единственото, което искам от тебе в замяна,е да бъдеш верен в любовта,защото любовта е по-мъдра от философията,при все че философията е мъдра,и по-могъща от властта,при все че властта е могъща.Пламеноцветни са нейните крила и цвета на пламък има снагата й.Устните й са сладки като мед,а дъхът й е като дъх на тамян.
Из "Славеят и розата"

"Колко глупаво нещо е любовта! Тя не е и наполовина така полезна, както логиката, защото нищо не доказва , винаги разправя неща, които няма да станат, и те кара да вярваш в неща, които не са верни.Всъщност тя е съвсем непрактична, а понеже в нашия век да бъдеш практичен значи всичко..."

"— Тя приличаше преди на бяла роза — каза един млад паж на съседа си, — а сега прилича на червена роза.
И целият двор бе възхитен.
Три дни след това, където и да отидеха, всички повтаряха: „Бяла роза — червена роза, червена роза — бяла роза“, а царят издаде заповед да се удвои заплатата на пажа. Понеже изобщо не получаваше заплата, той нямаше никаква полза от цялата тази работа, но то бе сметнато за голяма чест и бе съответно обнародвано в дворцовия вестник."

От приказката "Забележителната ракета"

Любовта е по-хубава от мъдростта и по-скъпоценна от богатството, и по-прекрасна от краката на човешките дъщери. Огньове не могат да я погълнат, нито могат водите да я угасят. Аз те виках в зори, но ти не дойде на моя зов. Луната чу твоето име, но ти не ми обърна внимание. Защото аз безчестно те напуснах и за свое собствено зло си отидох от тебе. Но въпреки всичко любовта ти винаги оставаше в мене и оставаше все тъй силна, нищо не можеше да я победи, макар и да виждах пред себе си зло и добро. А сега, след като си умряла, с тебе ще умра и аз.

из "Рибарят и неговата душа"
Оскар Уайд