Смъртта на еднодневката

... едни писатели притежават дарбата да скриват себе си - Толстой например може да сътвори един герой и да ни остави насаме с него.

Благодарение на гениалното си отношение към факта Дефо постига ефекти, възможни единствено за великите майстори на описателната проза. Стига му да каже една-две думи за "сивотата на утрото", за да нарисува живо едно ветровито зазоряване.

"Робинзон Крузо"... е шедьовър и е шедьовър най-вече защото Дефо се е придържал към личното си чувство за перспектива. Ето защо той ни дразни и ни оскърбява на всяка крачка. Нека огледаме темата по-общо и повърхностно и да я сравним с нашите предубеждения.Това е, знаем, историята на един човек, изхвърлен след много опасности и премеждия сам на пустинен остров. Подобна представа - опасности, самотност и пустинен остров - ни стига, за да събуди очакването за някаква далечна земя на края на света; за изгряващо и залязващо слънце; за човека, отделен от ближните, който размишлява самотен, върху характера на обществото и странната човешка съдба изобщо... Зачитаме и всяка нова страница ни опровергава. Няма изгреви и залези; няма ни самотност, ни човешка душа. Пред нас е, напук на всичко, опулило се в очите ни, не друго, а едно глинено гърне... Очевидно ще трябва да променим нагласата си. Реалността, фактът, материята ще властват над всичко, което следва. Припряно трябва да променим пропорциите; Природата трябва да скрие пищните си багри; тук ще я използваме единствено като причинител на засуха и източник на вода; човекът трябва да се сведе до нивото на животно -борбено и с инстинкт за самосъхранение...

Сам-сами трябва да се покатерим на раменете на писателя и да гледаме през неговите очи дотогава, докато и ние като него проумеем реда, по който степенува главните неща ...
из "Робинзон Крузо"

Но и като читатели ние носим свои отговорности и дори своя тежест. Равнището, което повдигаме, и преценките, които правим, се прокрадват във въздуха и стават част от атмосферата, вдишвана от писателите, докато творят. Чувства се едно влияние, с което те се съобразяват дори да не е било отпечатано в пресата.
И това влияние, ако е благотворно, ако е жизнено, индивидуално и искрено, може да бъде твърде ценно именно сега, когато литературната критика е в истински застой, когато на книгите се гледа като на животинска върволица в панаирджийско стрелбище, и критикът разполага само с една секунда, в която да зареди, да се прицели и да гръмне, и не бива да му се сърдим, ако е взел заека за тигър, орела за кокошка или изобщо не уцели и халоса заряда по някоя кротичка крава, запасла се оттатък в полето. Ако зад заблудените изстрели на пресата авторът почувства, че има и друга една критика - мнението на хората, тези, които четат единствено от любов към четенето, и преценяват с голяма симпатия, но и с голяма строгост, това няма ли да подобри качеството на неговата работа?
из "Как трябва да се чете?"

Тъй като единственият съвет, който може да се даде за четенето, е, да не се приемат никакви съвети, да се следва собственият инстинкт, да се използва собственият разум, да се стига до собствени заключения.
из "Как трябва да се чете?"

Но думите живеят не в речници; те живеят в съзнанието. Ако не вярвате, спомнете си как неведнъж, когато сте най-развълнувани и се нуждаете от думи, не ви идва наум нито една. Наистина ето го речника; в него на нашите услуги има към половин милион думи в азбучен ред. Но можем ли да го използваме? Не, защото думите живеят не в речниците, те живеят в съзнанието.
из "Майсторство"

Въображението е от ония способности, които лесно се изморяват и се нуждаят от почивка и освежаване. Ала най-подходяща храна за едно изморено въображение не са нито посредствената поезия, нито лошите романи - те само го притъпяват и покваряват, - най-нужни са му трезвите факти ...
из "Изкуство ли е биографията?"

Докато белетристът, изтъква биографът, мимоходом отбелязва в предговора: "Всички герои в тази книга са измислени." Белетристът е свободен; биографът е обвързан.
из "Изкуство ли е биографията?"

Въображението на твореца, когато запламти с пълна сила, отхвърля преходното във фактите; той гради само с издръжливото; а биографът трябва да приеме преходното, да зида с него, да го вкопава в основите на своето произведение. Много от това ще изтлее; малко ще се съхрани.
из "Изкуство ли е биографията?"

Важна е душата, нейните страсти, нейните вълнения, нейната удивителна примес от хубост и злина...
Установените категории се сливат една с друга. Хората са едновременно злодеи и светци; постъпките им са и прекрасни, и отвратителни. Обичаме и мразим в едно. Няма го това точно разделение на добро и зло, на което сме приучени. Твърде често онези, към които изпитваме най-нежно чувство, са отблъскващи престъпници, а най-отвратителните грешници будят у нас възхищение и любов.
из "Руската гледна точка"

Заключителното "разтребване" в последната глава, сватбата, смъртта, изтъкването на стойности, тъй гръмко разхвалвани, тъй дебело подчертавани, излиза недозряло, неистинско. Осъзнаваме, че в същност нищо не се е оправило; нищо не си е дошло на мястото.
из "Руската гледна точка"

В своя лекция пред едно женско дружество В.Улф заявява: "Книгите трябва да стоят здраво на собствените си крака. Ако е необходимо да ги подпираме ту с някой предговор, ту с някое въведение, те имат толкова право на съществуване, колкото и масата, която се нуждае от опора под единия си крак, за да не се клати."

Утринта предлагаше толкова безгранични и тъй разнообразни наслади, че да получиш от живота само дял на еднодневка, и то на дневна еднодневка ми се стори ужасно, а радостният устрем, с който тя изчерпваше докрай ограничените си възможности, беше трогателен. Прехвръкна радостно до единия ъгъл на квадратчето, спря, после прехвръкна до другия. Това бе всичко - всичко, което можеше да стори, въпреки безбрежността на хълмовете, безкрая на небето, далечния дим на къщите и томителния зов, отекващ понякога от корабите в близкото море. Каквото можеше - правеше го. Наблюдавах я унесено и си казах, че една нишка много тънка, но много пречистена, е вмъкната в крехкото й мъничко телце. Когато изпърхваше по стъклото, представях си, че съзирам жичка от животворна светлина. Еднодневката беше мъничка, незабележима, но олицетворяваше живота.