На брега

ези проклети жени, защитени от действителността в някакъв свой сантиментален свят от мечти! Ако можеха да приемат нещата такива, каквито са, те биха помогнали на мъжете, биха им помогнали страшно много. А докато се държат вкопчени в своя измислен свят, те са само воденичен камък на врата им.

Знаете ли, сега, след като свикнах с тази мисъл, смятам, че е за предпочитане да се приемат нещата такива, каквито са. Ние всички ще умрем един ден, някои по-рано, други по-късно. Работата се свежда до това, че човек никога не е готов, защото не знае кога ще се случи. Е, сега ние знаем и нищо повече не може да се направи. Така дори някак си ми харесва. Харесва ми мисълта, че ще се чувствам добре до края на август, а после — у дома. По-хубаво да свърша по този начин, отколкото да се влача болен и остарял от седемдесет до деветдесет години.

Никой от нас не вярва, че това ще му се случи в действителност — не и на нас. В това отношение всеки е луд посвоему.
...
Сигурен съм, че никой не вярва в действителност, че това ще му се случи, докато не се почувства зле.

Може би сме били прекалено глупави и не заслужаваме свят като този.

— Това съвсем не е краят на света — каза той. — Това е само краят на самите нас. Светът ще си продължи, както и досега, само че нас няма да ни има. Осмелявам се да кажа, че той ще мине и без нас.

Някои игри са удоволствие дори когато губиш. Дори когато знаеш, че ще загубиш, преди да си започнал. Удоволствието е просто в самата игра.