Трима другари

Любовта е прелестна. Но тя разваля характера.

Светът не е побъркан. Само хората.

Но ти не бива да ме чакаш. Никога. Страшно е да чакаш нещо. /[...] Страшно е само да нямаш нищо, което би могъл да очакваш.

Останах в бара. Освен Фред вече нямаше никой. Разглеждах старите цветни географски карти, корабите с пожълтели платна и мислех за Пат. С удоволствие бих й телефонирал, но се насилвах да не го сторя. Не исках и да мисля толкова много за нея. Исках да я приема като неочакван, носещ щастие дар, който се бе появил и пак щеше да изчезне — нищо друго. Не исках да давам простор на мисълта, че би могло да бъде нещо повече. Съзнавах, че във всяка любов има желание за вечност и че в това се крие вечната любовна мъка. А не съществуваше нищо трайно. Нищо.

Човек не може да живее за любовта, за друг човек обаче - може.

Истинският идеалист се стреми към парите. Парите са свобода, изсечена на монети. А свободата е живот.

Скромността и верността към дълга биват възнаграждавани само в романите. В живота такива хора биват използвани, а после изтласкани настрани.

- Но какво си ти тогава?
- Нещо половинчато, нещо незавършено. Някаква отломка…
- Това е най-доброто… Разпалва въображението. Такива жени се обичат вечно. Завършените жени омръзват лесно.

За любовта е потребен известен наивитет.

Само не оставяй нищо да се приближи да тебе — казваше Кьостер. Щом да пуснеш нещо да се приближи, ще поискаш и да го задържиш. А човек нищо не може да задържи…

Парите правят много жени влюбени. Любовта, тъкмо обратното, прави много мъже алчни за пари. Следователно парите насърчават идеалите, а любовта материализма.

Повърхностни са само хората, които си мислят, че не са.

Зададе ли се добро, не му обръщай гръб, пък ако ще и да не го разбираш.