Другоселец
от Йордан Йовков
Въведени са общо 22 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (30): landonova, gergan75, Светлина, lemon, Fany, unchita, Say No, Радина, right in two, nefa03, dgroicheva, Nola, blue_mushroom, nel, Петя Анастасова, moby, morwen, Skilz, petrovae, alciona, lili_hr, @Siss, P.Gencheva, Анагностис, zuzi, assinka, яна, Etlolo, V. Bekam, Мира
Потребители прочели тази книга (30): landonova, gergan75, Светлина, lemon, Fany, unchita, Say No, Радина, right in two, nefa03, dgroicheva, Nola, blue_mushroom, nel, Петя Анастасова, moby, morwen, Skilz, petrovae, alciona, lili_hr, @Siss, P.Gencheva, Анагностис, zuzi, assinka, яна, Etlolo, V. Bekam, Мира
прочетох я,
чета я в момента,
планирам да я прочета,Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:
Цитати от книгата: (1)
Мръкна се. Гъстият листак на овошките потъмня, поляните и нивите вече не се виждаха. На нея страна, над черния гръб на баира, изгряха звезди. Топло беше.
Кончето повече не можа да стои на краката си и легна до каруцата. Другоселецът стоеше до него в тъмнината. На каруцата хлябът тъй стоеше, както бяха му го донесли. По улиците никой вече не минаваше, само в кръчмата светеше, там свиреше гайда, чуваше се как играят ръченица. По едно време излезе Торашко каменарят, погледна към другоселеца, но нито го видя, нито го позна. Торашко политна насам-нататък и извика:
- Не ща да знам никого! Аз живея в Портартър!
И тъй като беше отминал напред повече, отколкото трябваше, той се повърна и пое из улицата, която водеше към баира.
Другоселецът остана сам. Нито имаше кой, нито можеше някой да му помогне. Той клекна до падналия кон. После седна, взе главата му и я тури на коленете си. Гледаше го едно око голямо, препълнено с мъка и вътре в него светеха лъчите на звездите.
Кончето повече не можа да стои на краката си и легна до каруцата. Другоселецът стоеше до него в тъмнината. На каруцата хлябът тъй стоеше, както бяха му го донесли. По улиците никой вече не минаваше, само в кръчмата светеше, там свиреше гайда, чуваше се как играят ръченица. По едно време излезе Торашко каменарят, погледна към другоселеца, но нито го видя, нито го позна. Торашко политна насам-нататък и извика:
- Не ща да знам никого! Аз живея в Портартър!
И тъй като беше отминал напред повече, отколкото трябваше, той се повърна и пое из улицата, която водеше към баира.
Другоселецът остана сам. Нито имаше кой, нито можеше някой да му помогне. Той клекна до падналия кон. После седна, взе главата му и я тури на коленете си. Гледаше го едно око голямо, препълнено с мъка и вътре в него светеха лъчите на звездите.
От: gergan75, на 30.08.2010 в 16:58
Голяма мъка...
» Добави коментар
Коментари (1)