Играта на Джералд

Думите имат способността да създават свои собствени повели.

Няма вълшебни колове, с които да пронизваме сърцата на истинските чудовища, и това е ужасно, Рут.

Джеси бе открила също, че след трагедията съжалението се превръща в пошлост и че всичкото съжаление на света не струва и дупка от напикано в снега.

Струваше й се, че само възрастните могат да комбинират емоции по толкова смахнати начини - ако чувствата бяха храна, чувствата на възрастните щяха да са нещо като пържола в шоколадов сос, картофено пюре с ананас, кейк, поръсен с лют пипер, вместо с пудра захар. Джеси си помисли, че да бъдеш възрастен прилича повече на наказание, отколкото на награда.

Този процеп представляваше предметът на мъжката похот - поне що се отнася до хетеросексуалните мъже, - но често беше и обект на тяхното непонятно презрение, недоверие и омраза. Този мрачен гняв го нямаше във всичките им шеги, но в достатъчно от тях той присъстваше, а в някои от тях бе съвсем на повърхността, грозен като кървяща рана. "Какво е жената? Защитна система на путката."

Смешно - колко малко неща забелязват хората понякога. Колко малко са забелязали дори когато си мислят, че са видели всичко.

Подобни новини служеха само за да затвърждават убеждението й, че половият член е за мъжете не толкова дар, колкото проклятие.

Как беше онази стара поговорка, че сближението ражда презрението? Това не можеше да е вярно за влюбените, поне според поетите на Романтизма, които четеше за часовете по английска литература в колежа, но през следващите години бе открила, че съществуват житейски факти, за които Джон Кийтс и Пърси Шели никога не са писали.

"През последните няколко месеца все повече се убеждавам, че мъжете ни нахлузват халки на пръстите поради единствената причина, че законът вече забранява да ни ги провират през носовете."

"Ако някой някога те попита какво е паниката, вече можеш да му кажеш: емоционална дупка, която те оставя с чувството, че си смукал шепа монети."