Неизживени спомени

"Колко лесно е да превключи човек на полицейски жаргон - помисли си Алън. - Колите стават "превозни средства", бандитите - "нарушители", а мъртвите ти съграждани - "обозначени жертви". Полицейски жаргон - каква прекрасна стъклена преграда."

"За Алън всеки криминален случай беше като градина, оградена от висока стена. За да влезеш, трябва да намериш вратата. Понякога те бяха няколко, но той от опит знаеше, че винаги е поне една. Естествено, че как иначе градинарят е влязъл да посее семената? Случваше се вратата да е голяма, със стрелка към нея и огромен неонов надпис ВХОД или пък малка, покрита с толкова много бръшлян, че трябва да се луташ дълго, преди да я откриеш, но винаги съществуваше. И ако търсиш упорито, ако не те е страх да израниш ръцете си в храсталаците, неминуемо ще я намериш."

"Странно нещо е разумът. Не усещаш, когато го загубиш, не чувстваш липсата му. Ала моментално разбираш, когато си го възстановиш, все едно при теб доброволно се завръща рядка, екзотична птица."

"-Успяла ли си да се пребориш с това?
-Аз... Не знам.
-Значи не си. Докато не го приемеш, каквото и да правиш, където и да отидеш, ще е все тая. Няма да има шанс.
-Какъв шанс?
-Твоят шанс. Шансът да изживееш собствения си живот. Точно сега приличаш на човек, който вижда духове. Някои хора не вярват в духовете, но не и аз. Знаеш ли какво представляват те, Триша?
Поли бавно поклати глава.
-Хора, които не могат да превъзмогнат миналото си. Ето това са духове. А не те - отвърна леля Еви и махна с ръка към ковчега и пресния гроб. - Мъртвите са си мъртви. Заравяме ги и там остават."

"Но се бе хванал на най-стария мошенически номер: ако те хванат в лъжа, отстъпи и кажи половината истина."

"Лъжата не го ядосваше, нито го притесняваше. Някои лъжат от скрупули, други от болка, трети, просто защото мисълта да говорят истината им е чужда. Но има и такива, които лъжат, защото чакат да дойде време да кажат истината."

"В съзнанието на Алън бе възникнала съвсем ясна представа за господин Гонт в ролята на Шегобиеца, заклетия враг на Батман. Очевидно си имаше работа с човек, който смята за висша проява на чувство за хумор да инсталира в тоалетната на някой приятел клапа, връщаща с мощна струя водата. Подобен човек - човек, който поставя кабърче на стола ти или на шега пъха в обувката ти запалена клечка кибрит, никога не би си тръгнал, преди да седнеш на стола или да забележиш, че чорапите ти горят и пламъкът обхваща маншетите на панталоните ти. Разбира се, че за нищо на света не би пропуснал да се позабавлява за твоя сметка."

"Какво друго можеш да видиш на екрана на телевизор, който не е включен в контакт, но все пак работи? Какво друго, освен самата истина?"

"Добре сте дошли! Влизайте спокойно и оставете част от щастието, което носите!"

"Е, може би го съзнаваше. Или пък не. Възрастните не мислят като нормалните хора"