Ханибал Лектър: Зараждането на злото

"— Миша, истинска утеха е, че няма Бог. Че не си заробена някъде там, в Небесата, че няма да си принудена да му целуваш задника за вечни времена. Това, което имаш, е по-добро от Рая — благословената забрава. Липсваш ми."

Той не помръдваше. В полето избухна снаряд, сред дърветата край ливадата се забелязваше движение на руски пехотинци. Един немски танк "Панцер" премина през един ров и сега напредваше ли, напредваше през ливадата, стреляйки с коаксиалната си картечница в дърветата. Женската на лебеда разпери криле над мъжкаря и не помръдна от позицията си, въпреки че танкът бе по-широк от крилете й, а моторът му думкаше силно като полудялото й сърце. Стоеше над другаря си, съскаше и до изнемога блъскаше танка с крилете си, докато танкът невъзмутимо не премина през тях - във въртящите се гъсенични вериги остана каша от плът и пера."

"Развиделяваше се и черните лебеди летяха колкото можеха по-нависоко - четири черни лебеда, наредени стъпаловидно един зад друг с проточени шии, устремени на юг, а над тях - ревът на самолетите.
След един откос на немската зенитна артилерия лебедът-водач се сгърчи и започна дългото си спускане към земята. Останалите птици се обръщаха, зовяха го и губеха височина, описвайки огромни окръжности. Раненият лебед тупна тежко в едно открито поле и не мръдна. Женската му спътница се спусна стремглаво надолу, кацна до него, замушка го с човка, заклатушка се, кряскайки настойчиво."

"-Тогава беше малолетен, Етиен. Престъпление, извършено в състояние на афект. Не искам да го осъдят. Искам да бъде обявен за психопат. В заведението за душевно болни ще могат да го изследват и да се опитат да разберат какво представлява.
-Какво мислите, че представлява?
-Малкият Ханибал - момчето Ханибал, е умряло през четирийсет и пета там, в снега, опитвайки се да спаси сестра си. Сърцето му е умряло заедно с Миша. Какво представлява сега ли? Още нямаме дума за това. Поради липса на по-добра дума, ще го наречем Чудовище."

"-Сгъвам жерави за твоята душа, Ханибал. Тегли те към мрака.
-Не ме тегли към мрака. Когато не можех да говоря, не ме теглеше към тишината, а бях пленник на тишината."

"Да видиш къщата на детството си не те лекува, но ти помага да разбереш дали си се пречупил, как е станало това, защо е станало - ако, разбира се, искаш да знаеш."