Цветята на дъждовната гора

...Повярвай ми, когато опознаеш себе си, никога няма да поискаш да се преструваш, че си някой друг. Защото да си себе си е по-прекрасно от всичко, на което можеш да се престориш, за което си мечтал, което можеш да си представиш или в което можеш да се превърнеш.
-Ако е толкова хубаво, защо хората не са себе си през цялото време?
-О, те мислят, че са, но всъщност човекът, който са родени да бъдат е обвит с множество чужди пластове от годините живот с родители, ходене на училище, на работа...С всяка година, която минава, се трупат пласт след пласт като спален чувал, който накрая покрива плътно цялото тяло. Процесът е постепенен, почти неуловим, докато някой ден истинската същност на човека просто изчезне. Спалният чувал е закопчан догоре и никой не го вижда.

-След като вземеш решение, трябва да спреш да мислиш за него и да действаш без съжаление, независимо от последствията.
-Всеки съжалава понякога.
-Не. Съжаленията са за хора, които вярват, че са могли да постъпят по различен начин. Ако обмислиш добре решението си и после действаш спрямо него, не би трябвало да съжаляваш, защото ще знаеш, че си постъпила по най-добрия възможен начин.

Никога няма да имаш истински успешен бизнес, ако го управляват други хора. Те просто няма да се грижат така добре за него, както би го правил ти, а и защо да го правят?....

Ако можеш да чуеш тишината, когато боклукчийските камиони те събудят рано сутрин, значи притежаваш силата. Ако можеш да видиш звездите, когато пред теб са само светлините на небостъргачите, това е силата. Ако можеш да помиришеш гората, когато стоиш пред кофата с боклук, значи силата е в теб. Никога не позволявай на това, което става пред теб, или на хората около теб да ти кажат какво да виждаш, чуваш, чувстваш, вкусваш или помирисваш.