Страната на хилядите желания

НАШАТА БЕЗУМНА И ОЧАРОВАТЕЛНА КРАЛИЦА
Дворецът на кралицата на феите беше голяма стъклена къща с кристални колони, цялата обвита с рози.
Кралицата на феите променя къщата си по два пъти на ден. Вчера наподобяваше замък, а днес на нищо не прилича. Никой не пазеше входа на двореца. Във вестибюла имаше цели планини от неразпечатани писма. Макар да беше съвсем светло, всички лампи бяха запалени, хиляди книги бяха нахвърляни наслуки, така че образуваха нещо като свод, под който можеше да се мине. В салона стоеше кралицата. Беше много красива. На главата си носеше малка корона и държеше в ръка вълшебна пръчица. Върху кралицата се четеше ту прави каквото щеш, написано с огнени букви, ту тя заприличваше на фонтан със светещи струи или на буря в полето. Кралицата сновеше наляво-надясно, подхващаше разговор, не го довършваше и всяка минута организираше някоя игра, така че в крайна сметка никой не играеше. Имаше оркестър, но всеки свиреше, каквото му хрумне, така че нищо не можеше да се разбере.
Кралицата вдигна пръчицата си към тавана и затананика някаква много приятна мелодия: Не се учудвай, не се май,
прищевките тук се зачитат.
Ума за лудост смятат, знай,
а грубия - за най-възпитан.

— Къде са платовете? — попита изненадана Мишел.
— Ей тук — отвърна госпожица Небесна, като посочи небето. — Роклите на феите могат да бъдат направени от пет различни материи: чисто небе, синьо небе с бял облак, залез слънце (във всички нюанси), изгрев слънце и звездно небе.
— Как ги отрязвате?
— Ще видите. Искате ли чисто синьо небе?
— Да... Не искам облаци. Гопожица Небесна извика:
— Юпитер!
Един голям орел, когото Мишел не беше забелязала, кацна в краката им.
— Юпитер, отрежете къс чисто небе за рокля на феята Мишел... Веднага, моля ви се!
Орелът литна, вдигна се нагоре, изчезна и само след пет минути се върна, като държеше в клюна си сгънато парче небе.
— О! Колко е красиво! — възкликна Мишел.
Никога не бе виждала нещо по-хубаво от този небесен
плат: той беше син, но много бледосин; не се виждаше бяло и все пак се отгатваше, че лек облак се бе плъзнал по небето в момента, когато Юпитер беше отрязвал парчето; не се виждаха звезди и все пак се отгатваше, че в него има невидими звезди.
— Като го пипате, все едно докосвате прохладен въздух, ще видите — каза госпожица Небесна.
Тя разгъна парчето небе, което се развя около нея...