Неизчезващите

- Защо не и прости? - с участие попита Паскалев.
- Искал съм! - разтвори ръце стареца. - Как да не съм искал! Ама тя не прие. Прощава се, вика, ако човекът е сгрешил.

Нощес, ще знаеш, за първи път не е плакала. Нахраних я, наредих и пак обичките до главата и тя като заспа- чак до сутринта. .....
....Хайде, качвай се вече , да не закъснееш- старецът бръкна в чантата си, извади една студена кифла с изронена захар и му я подаде...

"Защо това, което ни носят годините не личи, а това, което ни отнемат е толкова очевидно!"

"Защо като кажем "любов", непременно си представяме двамата млади и хубави? Ако е здрав, до края на живота си човекът остава способен на всичко: да чака, да плаче, да пише писма, да се смее, да се радва на чаша чисто вино ... Защо тогава му отричаме способността да обича?"