Тортила Флет

Докато умира, човек бива обичан, мразен, оплакван, изгубван; но веднъж умрял, той става централното украшение на едно сложно и пълно с формалности обществено тържество.

О, трябва да я чуете как се смее! Така се смее, че ти идва да я заколиш и да я помилваш в същото време. Идва ти да я разпориш цялата и да потърсиш вътре това нещо, скритото, дето е в нея.

Нощта беше студена и безразлична, нейният топъл живот се беше скрил и сега тя беше пълна с предупреждения към човека, че той е сам на този свят, сам между себеподобните си, и че няма откъде да получи утеха.

Понякога човек с удивление вижда, че коремът на всяко черно и грозно създание е бял като сняг. А от друга страна е тъжно да се разбере, че язви покриват скритите части на ангелите. Чест и слава на Пайлън, защото той знаеше как да открива и показва на света доброто, което се крие във всяко лошо нещо. Но той не беше сляп, както толкова много слепци, за лошото в добрите неща. Трябва със скръб да се признае, че не притежаваше нито глупост, нито едностранчивост, нито жажда за възнаграждение, за да стане светец. За него беше достатъчно да върши добрини и да бъде възнаграден от топлината на братството между хората.

Добрият разказ се състои от полуизречени неща, които слушателят попълва от своя собствен опит.

В духовно отношение шишетата биха могли да се градуират така: под гърлото на първото шише — сериозен и съсредоточен разговор. Пет сантиметра по-долу — сладостни и тъжни спомени. Осем сантиметра по-долу — мисли за някогашни щастливи любови. 15 сантиметра по-долу — мисли за някогашни нещастни любови. Дъното на първото шише — всеобща и неопределена скръб. Под гърлото на второто шише — черна, мъчителна потиснатост. Два пръста по-долу — песни за смъртта или за напразните копнежи. Един пръст по-долу — каквато и да е друга песен, стига човек да я знае. Тук градуирането спира, защото след това следите се губят и няма сигурност. От тази точка нататък всичко може да се случи.

Ах, молитвите на милионите хора — колко често те трябва да се сблъскват и унищожават едни други по пътя си към божия трон!

Факт установен и отбелязан в много истории, е, че душата, способна да извърши най-голямото добро, е способна да извърши и най-голямото зло. „Кой би могъл да бъде по-греховен от новозаблудения свещеник?“ кой — по-похотлив от доскорошната девственица? А може би само така ни се вижда!

Една пречистена и спасена душа е двойно по-заплашена от злото, тъй като всичко в света се обединява срещу нея.

Връх на удоволствието бе дъждът, който зачука по покрива. Тук-таме прокапваше, по малко вода, но то бе на такива места, където не би седнал никой.

— Общината иска депозит.

— Депозит?

— Да, първо искат три долара, че тогава щели да пуснат водата.

— Три долара са три галона вино! — отсъди Пайлън свирепо. — По-добре да ги изпием, а после ще заемем кофа вода от съседката мисис Моралес.

— Но ние нямаме тези три долара, за да купим виното!

— Знам това — рече Пайлън. — Може би ще трябва да заемем и малко вино от мисис Моралес.

Те стояха и се усмихваха един на друг. Пайлън забеляза, че неспокойствието на собственика се изписва вече върху лицето на Дани. Явно бе, че до последния си час това лице нямаше да се освободи от печата на грижата. Никога вече Дани нямаше да чупи прозорци, щом имаше свои. Пайлън беше прав — той се бе издигнал над приятелите си. Той бе напрегнал мишци, за да издържи сложността на живота. Но преди да напусне завинаги своето старо и просто съществуване, един вик на болка се изтръгна от устата му:

— Пайлън! Бих искал ти да имаш къщата, а аз да идвах да живея с тебе!

Докато човек е беден, той си мисли: ако имах пари, щях да ги разделя с моите добри приятели. Но щом дойдат парите, и щедростта изчезва.

Кражба, лишена от греха на кражбата, престъпление, извършено от алтруизъм! Има ли нещо по-благородно.