Биография на глада

Вкопчвах се в света до задушаване.

"Сигурно това означава да си от някъде - да не можеш да видиш за какво става дума."

"За да посветиш живота си на доброто, със сигурност трябва да имаш някакъв проблем."

"Ако беше Господ, значи Господ живееше в мен, ако не беше Господ, значи този, който не беше Господ, бе създаден от мен, което ме превръщаше в Господ."

"Консумирането на красотата не я накърнява."

"По-късно си обясних етимологията на думата "болест". Болният е човек, реших аз, който има "бол" неща за казване, но не може да ги каже. Тялото му го казва вместо него под формата на някаква болест. Възхитителна идея, според която, успееш ли да се изразиш с думи, не страдаш физически."

"Прекалено сладко" - този израз ми изглежда абсурден като "прекалено хубав" или "прекалено влюбен". Няма прекалено красиви неща, а просто хора, които не са особено гладни за красота."

"Това, което привлича завоевателите, не е изобилието, а вложеният в него човешки труд, който е резултат от глада."

Тази тема ми е близка. И Вануату ме възхищава това, че е идеалният георгафски израз на моята противоположност. Защото гладът- това съм аз.
..........
Не казвам,че имам монопол над глада- това е най- разпространеното човешко усещане. Смятам обаче, че аз съм шампион в това отношение. Откакто се помня, умирам от глад.
..........
ПОд глад разбирам ужасяващата нужда от нещо, изпитвана от цялото същество, мъчителното усещане за вакуум, стремежа не толкова към утопичната насита, колкото към простата реалност- там, където няма нищо, да се появи нещо.