Улица Хавър

"...коледната нощ не обещава нищо хубаво. Ситен студен дъжд загрозява улиците. Само още два градуса под нулата и те ще се покрият със снежен килим ... Всичко щеше да бъде преобразено.
Дали няма да бъде достатъчно и аз да понижа с два градуса собствената си температура, за да не ръми и в душата ми?"

"Не преобразяваме вече по цели нощи света ...Разменихме белите си нощи и черните си дни срещу черни нощи и бели дни. Загубихме при тази смяна, защото в резултат на втората смесица се получава сиво. При другата, макар и съставена от същите цветове, животът изглежда розов."

Трябва да се признае един очевиден факт: детските увлечения и дружби остаряват и умират на двадесет години. Ако си спомняме още някое момиче, то е вече дама, а оцелелите другари са станали приятели. Едното няма нищо общо с другото. Другарите са съучастници, докато приятелят е винаги малко нещо съдник, а понякога и обвинител.
Когато казвам: "У Жако съм с другари", това означава: "В кръчмата съм с приятели." Защото и кръчмите се преобразяват с годините. Те престават да бъдат оазиси и се превръщат в заведения.

Ще се прибера у дома и ще работя. Госпожа Бенет-Деборд очаква проект за афиш за нов сапун, който, от само себе си се разбира, ще бие всички рекорди по пенливост, мекота и придаване кадифен младежки блясък на старческата кожа. Сюжетът е така неблагодарен! Всичко е вече казано за сапуна. При това не разполагам с много време. Китайските миниатюристи са рисували един вишнев клон цели двадесет години. Госпожа Бенет- Деборд не би търпяла подобни срокове. Животът на сапуна е премного мимолетен, за да чака вдъхновението на художника.

За да успокоят нервите си, мъжете воюват, а жените - правят покупки. Не съм сигурен кое от двете занимания е по-жестоко. Тъй или иначе, понеже се правят много по-често, покупките наваксват жестокостта, която евентуално не им достига.

Стаята миришеше на чистота, както розата мирише на роза. Долавяше се само съвсем лек дъх на лекарство, едва уловими изпарения на гоменол. Мебелите се оглеждаха в лакирания паркет. Паркетът се оглеждаше в мебелите. Ах, този паркет на леля Жан! Той като че ли се беше родил излъскан, изрязан от непознато дърво, някакво приказно дърво, поникнало в задния двор на холандска ферма. Ако го зърнеше електрическата машина за лъскане на паркети, сигурно биха ѝ изгорели бушоните. Този паркет надминаваше всяка техника. Той представляваше нетрайно постижение на три поколения слугини, внимателни и изтощителни грижи, задължителни плъстени подложки под краката на мебелите. Стогодишно чудо, треперещо пред угрозата на една мокра обувка! С труда, посветен на тоя паркет, биха могли да построят цяла катедрала.

Човек приема много по-лесно неопределеността на електрона, отколкото променливостта на сърдечните пориви.

Времето в такива случаи не се изчислява в часове, минути, секунди. Влюбените и затворниците си служат с друга математика.

Привилегията на някои съвсем незначителни спомени е, че се инкрустират като миди.

Самият аз също често съм се колебал пред чековете на рекламата и възбудителната нищета на изкуството.

Нищо по-злокобно от обилен обяд между мъж и жена, когато връзката помежду им се разхлабва. Ние ядохме бавно и без охота филе от калкан, подправено с недомлъвки, дроздове, плувнали в принуда. Виното арбоа имаше вкус на недоизказани обяснения. Разговорът лъкатушеше вяло. Жените, които не обичаме вече, мъчно намират верния тон.

"Само една грижа ръководеше всяко движение на тълпата: часът."

" Стигнала до прага на големия град, тълпата, идваща от Сен-Жермен, Пек или Мезон-Лафит, се пръсна като торба топчета, изсипани върху тротоара. "

".. тя постоянно отлагаше за неопределено време грижата да надникне в себе си. "

Кой би могъл да установи точната зависимост между една смърт и една среща? Впрочем интересува ли се някой от преплитането на невидимите причини и известните последици, които изтъкават основата на нашите дни и създават близостта между хората?