Лошото време

Точно така майка ми направи от един човек с диплома за търговския флот - неин мъж и мой баща - началник кадри в една млекарска фирма. необходими му бяха тридесет години, за да се убеди, че не е бил роден да се лашка по океаните. Умря си в леглото почти убеден в това.
***
В единственото чекмедже на бюрото му, което се заключваше, намерих едно послание по-покъртително от тайна любовна кореспонденция: пълен набор инструкции по мореплаване, които той всяка година попълвал, ползвайки "Предупрежденията за мореплаватели" и "Свитъците с поправки" към тях. Беше прекарал целия си чиновнически живот в "плаване" от Нова земя и западния бряг на Гренландия (Серия Ж. И. No386) до "Мадагаскар и пръснатите острови в Индийския океан и около Антарктика" (Серия Л9 No372). Сега винаги, когато пътувам по море, си мисля за този капитан на далечно плаване, който никога не излезе в открито море от този дом без бури, но без хоризонт. Мисля за това, защото явно аз съм бил една от котвите, които той не бе пожелал да вдигне.

Правя тези разсъждения, защото откривам у г-н Робер известна склонност към религиозност, която отговаря за хора от неговото поколения. Тези петдесетгодишни мъже, мъже на есента, са всички еднакви. Като усетят, че зимата ще бъде тежка, започват да търсят топлинката на свещите и утешението на една неясна вяра.

...Отивайки си, всеки отнася от вас частица, от която капе кръв. Ставате скелет, защото както сте си мислили, че обичате череши, оказва се, че сте обичали някоя Катрин, която, като си е отишла, е отнесла със себе си вкуса ви към тях.