Империята на моретата

Затлъстели, вразумени, полирани, те почти са приели облагите на един живот без бури и без хоризонт.

Не всеки изпитва нужда да застане лице срещу лице с Империята на моретата, но тези, които един-единствен път са се откъснали от брега, никога не се смятат за "пристигнали". На тях им е известно, че отвъд хоризонта няма нищо повече освен друг хоризонт, но някакъв мощен импулс ги тласка напред, две сили, отправени в една и съща посока: това, от което бягат, това, което търсят.

Морето не разрешава проблемите, то не дава отговори, то позволява временно да се забравят въпросите.

Ето ги стоте лица на земното притегляне, оловните инквизиторски уреди на всекидневието.

Ако се размислим, странно е положението на отрязъка от човечеството, който се премества в пространството и времето - четирийсет хиляди километра, осем месеца - в нещо като мехур, отделен от останалия свят. При такова плаване всеки кораб е сателит, чиито космонавти са в състояние на семейна и социална безтегловност. Човешките взаимоотношения са неестествено раздробени, тъй като поради системата на вахтите на кораба всеки поддържа постоянна връзка само със своята "смяна".

Вече се предугаждаше разпръскването на временно свързаните съдби.

има граници на това, което Питър Хиитън нарича: "Забележителна способност на човешкия организъм да се приспособява към условията".

Присъствието на лекар се налага и поради неоспоримото чувство на безопасност и сигурност, което той създава.

за призраците на разбитите ветроходи с потрошени мачти, водени от премръзнали, мъчени от скорбут екипажи, към неизвестни съдбини по времето, когато битката на човека с морето се е водила все още с голи ръце.

Руби (idem): "Туристите се фотографират пред Бъкингамския дворец заедно с кралската стража. На 56 градуса южна ширина се позира на щурвала при нос Хорн. Никога не съм отдавал значение на тази скала на края на света, по-скоро съм изпитвал почит към моряците с тримачтовите кораби от миналия век. Ние обхождаме един навигационен знак с удобни яхти, добре нахранени, екипирани с функционално облекло. Да искаш да носиш титлата Носхорновец ми се струва много самонадеяно и обидно за предшествениците ни."

Лоциите рисуват с тъй обичания от Руби лаконизъм следния портрет, сурово изчистен от всякаква следа от романтика:
"Прословутият нос Хорн няма нищо особено забележително; той завършва с черни, напукани скали. Погледнат от запад, той представлява верига стръмни склонове или стъпала, които се спускат стремително към морето. Височината при върха е към 424 метра.
Ще се съгласим с Лоциите, че Хорн би минал незабелязан в Алпините или в Кантал; единствено морето прави от един нас нещо повече от възвишение.
***
На 31 януари 1616 година, кръщавайки най-южната точка на американския континент с името на "хубавия си град Хорн", холандецът Вилхелм Шутен връчи на съвременниците си ключа за един друг свят, чиито карти бяха все още бели. В продължение на векове големите ветроходи, които се устремяваха към тясната врата, граница между Атлантическия и Тихи океан, охраняван от ледовете и нестихващата ярост на вълните и ветровете, заплащаха преминаването с нечувани страдания. Никое друго завоевание не е изисквало толкова жестоки жертви ден след ден.

Очевидно нос Хорн би могъл да бъде завинаги само това, което е: една точка върху земната карта, пустинна скала, блъскана от вълните на пустото море.

160 възла: почти 300 км в час!

Нещо като гигантски балдахин от черно кадифе, прорязан от дълги беззвучни светкавици, се надигаше от хоризонта.

Когато корабът се сблъска с 20, 25, 30 или дори 35 метрова вълна, първото тревожно въздействие върху екипажа е предизвикано от огромния размер на тази движеща се маса; но опасността се дължи понякога на това, че скатът от другата страна на вълната е толкова стръмен, че носещият се кораб в момента, когато сриващият се гребен го е прехвърлил, се озовава над "дупка", на чието дъно пада, сгромолясва се почти , с риск да се разбие.

Пример: през зимата най-често срещаната височина на вълната се колебае между 5.20 и 7 метра.

Видно е, че атмосферата на борда на Нептун се разведри не защото животът между Оуклънд и Рио бе лек. Може ли някога да разбереш кое прави майонезата сполучлива?

докато се шлифоват личните взаимоотношения и се усвоят колективните маниери

Три четвърти от човечеството са лишени от най-необходимото, за да може едно малцинство да се дави от свръхконсумация.

Расата маори е създала една единствена дума - моана, за да обозначи морето във всичките му измерения, безбрежната му шир, дълбоките му бездни.
...
Никой не отрича, че тези хора са били най-добрите моряци в света.(Полинезия)

Работата е там, че в дълбините на неосъзнатото лудите от околосветското състезание са знаменосци на неизразени, неосъществени мечти и че ние им се възхищаваме, защото са наши пратеници във фантастичното "тет-а-тет" между човешкият род и средата, от която смътно знаем, че произхождаме.

В думата страст са вложени два противоречиви на пръв поглед смисъла: страдание и радост.

20 часът. Смъкнат големият кливер и стакселът, вдигната средната генуа.
21 и 10 часът. Смъкнта генуата, вдигнат стакселът и големият кливер.
21 и 15 часът. Смъкнат големият кливер и стакселът, вдигната леката генуа.
тези монотонни литании,приличащи на речитатив, повтарян до втъръсване от някой маниак, подсказват разместването на стотици квадратни метри грубо платно, нареждането и преместването на стотици килограми торби в търсене на тънката граница между "малко по-малко" и "малко повече", което едва осъществено, и то с цената на такива усилия, прищевките на морето и вятъра се настървяват да разрушат.

отчайващо сияйно небе

Всичко вкисва бързо в морето - и храната, и хората.

Ветроходът е един от последните способи да оповестим, че светът е голям.

Колкото до дискретния героизъм, жените са непоправими!

Всекиподобен старт си има връх, образ, който изпъква на преден план в спомените и замъглява останалото. Тук това беше Кондор, гигантът на състезанието, вдигнал големия си спинакер още с първия оръдеен залп. Изведнъж заливът грейна: четиристотин и петдесет квадратни метра златистожълта фина тъкан с изобразена в центъра черна граблива птица с разперени криле се изкачи по високата над тридесет метра мачта. Кондор подари на портсмътското небе слънчевия лъч, който му липсваше.
Четиристотин и петдесет квадратни метра... трийсет метра височина! Нека читателите с лениво въображение си представят стотина големи чаршафа, съединени и вдигнати на височината на десететажно здание! Нека преценят колко труд е необходим за сгъването на тази повърхност при пълно безветрие на твърда земя и нека пренесат това действие на нестабилната палуба при силен вятър!

Хиляди подробности - незначителни и съществени, треската на обратното броене, крепостта на семействата, на жените, които съвсем законно искаха да натрупат запас от нежност...

Освен това, като изключим няколкото колоса, чийто първообраз си остава Мелвил, морето е най-неподатливата за художествено изобразяване стихия на нашата планета.

Някои преживявания - и то от най-силните - се чувстват натясно в черупката на думите и замисленото се изплъзва от обяснението.