Зимата на нашето недоволство

"Има хора, които като научат, че си бил честен, почват да ровят за непочтеността, която те е подтикнала...А няма човек, който да не е морален. Единствено съседите му не са..."

Елен снощи ме попита: "Татко, кога ще станем богати?" Но аз не й казах това, което знам: "Скоро ще бъдем богати, но както не умееш да се справяш с бедността, така не ще умееш да се справяш и с богатството". А това е самата истина. В бедността тя е завистлива. Ако забогатеем, току-виж станала надута. Парите не променят болестта, а само признаците й.

"Нали знаеш как се иска акъл. Само дотолкова, доколкото съвпада с онова, което така или иначе си намислил да правиш"

"...Че прагът на обидчивостта бил правопропорционален на интелигентността и сигурността. Че думата копеле била обидна за онзи, който не е сигурен коя точно е майка му."

Докато е бедна, завижда. Като забогатее, току-виж започнала да снобее. Парите не променят болестта, а единствено симптомите и.

Когато светлината загасне, е много по-тъмно, отколкото би било, ако не е била запалвана изобщо. Светът е пълен с тъмни отломки от крушения. По-добрият начин - Марульовците от стария Рим сигурно са го знаели - е да се оттеглиш навреме, прилично, почтено, без драматизъм, без да наказваш себе си или семейството си - просто сбогуване, топла вана и отворена вена, топло море и ножче за бръснене.

Когато двама души се срещнат, всеки от тях бива променен от другия, така че имаме нови двама души.

...едно нещо е толкова ценно, колкото е ценен купувачът му.

- Нуждая се от нещо, което да мразя. Да съжаляваш и да разбираш - е глупост. Търся нещо, върху което да си излея яда.

- Всъщност той си е още дете. Нуждае се от почивка.
- Нуждая се от доста неща, но не и от почивка.
- Всички знаят, че децата се нуждаят от почивка.
- Нещата, които всички знаят, са най-често погрешни. Чувала ли си някое дете да е умряло от преумора? Не, само възрастни. Децата са твърде хитри. И си почиват, щом имат нужда от почивка.

Не вярвам, че който живее сам, е по-самотен от другите.

Често ми се случва да отложа едно решение за по-нататъшно обмисляне. След като отделям някой ден малко време за него и го намирам вече завършено, разрешено, с произнесена присъда.

Спомням си, че за мене Андерсен беше много мъдър човек. Кралят разправял тайните си на един кладенец и така те били запазени. Всеки, който разправя тайни или пише приказки, трябва да помисли кой ще ги слуша или чете, защото всяка приказка има толкова различни тълкувания, колкото и читатели. Всеки взема от нея онова, което иска или може, и по този начин я прекроява по своя мярка. Някои вземат само отделни части и отхвърлят останалото, други насилват приказката през ситото на собствените си предразсъдъци, а трети я оцветяват с възхищението си. Всяка приказка трябва да има допирни точки с читателя, за да го накара да я почувствува своя. Само тогава той може да повярва в чудеса.

Мери твърди, че всяка жена си имала сигнали, които дава, когато поиска. Ако е вярно, Марджи притежава цяла съобщителна система, която почва от върха на заострените й обувки и стига до къдравата, мека, червенокафява коса.

Още от малък съм изпитвал винаги особена възбуда, когато вървя по нов, девствен сняг или скреж. Сякаш си пръв сред нов свят, изпитваш дъбоко задоволство, че откриваш нещо чисто, ново, неупотребявано и неопетнено.

Какъв ден! Виждали ли сте по-красив?

В ранното утро на улица "Брястова" имаше само едно живо същество - червеният сетер на мистър Бейкър: кучето на банкера. Червеният Бейкър се движеше бавно с достойнство, като се спираше от време на време, за да подуши по стволовете на брястовете визитните картички на миналите оттам негови събратя.
- Добро утро, сър. Казвам се Итън Алън Хоули. Срещали сме се по малка нужда.
Червеният Бейкър спря и отговори на поздрава с бавно размахване на пухкавата си опашка.