Под шарената черга

Рядко някога,като и додее от сядане и ставане, ще се сопне:
- И-и-и!Да ти се не види и виното, и намярата!Че кажи да ти наточа една кофа или напълня голямата бъклица, да пиеш и се напиеш, та да не ставам час по час.
- Не може! - ще промърмори той през нос - Тъй се пие вино.Прясно трябва да е, искри да пуща.То не е боза.

/разказът Под шарената черга/

Българинът обича много книгата и ако не я прочита с удоволствие, я нарязва във вид на цигерени книжки.;
Много,много ги има.Едни подгъват страниците,за да отбележат докъде са стигнали, други захлупват отворената книга върху непочистената маса по същите причини,трети забравят запалената цигара върху книгата,четвърти ядат мекици и с блажни пръсти я прелистват,а домакините,за да не изгарят покривката,слгат тенджерата с кипналото мляко върху нея.

/по Чете българинът, чете/

Той не е нашенец..Нашите хора са едри и кротки като биволи, а то е дребно човече,нищо и никакво наглед.Дядо му, Генко Загорецът,едно време, хе, преди бозгунлука още,дошъл от Зелено дърво аргатин в село,оженил се за баба Неда от Тамашовците и полека-лека напълнили цяла махала със синове,дъщери и внуци.И нали кръвта им е загорска,повечето от синовете му пак загорки взеха.Шом през май дойдат етърките да берат гюл по нас,току виж,дядо Генко пак си взел снаха.Само бащата на Съби се ожени за нашенка,та той е мелез.А пък ти знаеш - смеси ли се загорска кръв с тракийска,или голям човек излиза,или голямо магаре.В Лъжлив Събя се събрали пък и двете.

/разказът Лъжлив Съби/

Ти си бухнала косите си по новата мода така,че главата ти не може да се нанесе на тялото и три пъти даже,та освен че изглеждаш изтървана от някоя лудница,но и много по-ниска,отколкото си.Такива ми ти работи, Йорданке,чу ли какво ти говоря!
А тя хич не мига,сякаш не се отнася за нея,и права е девойката,та може и името си да е забравила даже,защото е кръстена Йорданка,но откак се разроши, вече и казват ЙОРИ.

/фейлетонът Йорданка/

Изведнъж, по тясната пътека откъм дола,като изтриваше лицето с престилката,се показа мама.Щом я видях,сърцето ми се разтупа и долната ми устна затрепера,но направих усилия и се въздържах.Сълзите си обаче не можах да спра и те затупаха едри,едри по измокрената ми памуклия.

/разказът Розобер/

- Митко, Миткоо,ставай майка, ставай,че слънцето наближава да изгрее, а ти още спиш.Хайде,аз тръгвам!...Миткоо,Митко, бре,чуваш ли?Че погледни де, отвори тия клепачи,дето сякаш с туткал са залепени.Хайде, погледни ме, погледни!Там до водника съм ти оставила чувала, престилката и коматче хляб с бучка сирене вътре.Стани, мама,стани!Нали я знаеш на Горчилов дол градинката е само със седем къси редчета, ще ги претършуваш на бърза ръка и ще дойдеш да си отспиш.Чуваш ли бре, сине?

Село,село,пусто село,откак се е заселило, все в тоя дълбок дол лежи.

/разказът "Село" от сборника с разкази и фейлетони,озаглавен по едноименния разказ "Под шарената черга"/