Кафка на плажа

И за да открием какво таим в себе си, трябва да си направим нещо като картотека. От време на време да забърсваме праха, да проветряваме, да сменяме водата във вазите с цветята. С други думи, човек прекарва целия си живот в собствената си библиотека.

СЛушай, няма такава война, която може да сложи край на всички войни- казва ми Враната. - Войната поражда война. Тя лочи насилствено пролята кръв, храни се с наранена плът. Знай,че войната е съвършено същество.

Той подреди арсенала си на масата в дневната - ножа и сатъра, шиша за лед, чука и въжето. До тях сложи джобно фенерче. После седна до камъка и го погали.
– Виждаш ли докъде се докарахме? – обърна се той към него. – С чук и нож трябва да изляза на двубой дявол знае с кого. И знаеш ли кой ме подкокоросва? Някакъв черен котарак от квартала. Загубена работа!

– ..Днес ли заминаваме?
– Не, може и утре. Днес Наката трябва още малко да поговори с камъка.
– Добра идея. Разговорите са хубаво и важно нещо и винаги са за предпочитане пред мълчанието. Все едно дали приказваш с хора или с предмети. Аз, когато карам камиона обичам да си говоря с двигателя. Ако се заслушаш, ще чуеш какво ли не.
– Наката не умее да говори с господин двигателя, но също смята че е хубаво да се водят разговори.
– А как върви общуването с камъка? Получава ли се?
– Да, като че започваме да се разбираме.
– Това е добре. Питам се.. дали камъкът не ни се сърди, задето го домъкнахме тук?
– Не, ни най малко. Доколкото разбирам, на него му е все едно къде се намира.