Девет разказа

...Макар да са преподавали по религия и философия, те все пак много се страхуват от смъртта. - Теди се поизправи и млъкна за малко. - Това е толкова глупаво. Защото човек само трябва да измъкне душата си от тялото. Боже мой, всеки го е правил хиляди и хиляди пъти. Това, че не си спомнят, още не значи, че не са го правили. Толкова е глупаво да се боят...

- Довиждане - каза Есме. - Дано се върнете от войната с непокътнати способности.

- Ами... не знам какво точно бих направил - отвърна Теди. - Но съм сигурен, че няма да започна обучението с това, което сега се започва в училищата. Мисля, че първо просто ще събера децата и ще ги науча как да се отдават на размисъл и съзерцание. Ще се помъча да ги науча как да познаят себе си, а не само да знаят имената си и разни такива...

Гласът му беше някак особено и приятно дрезгав, както се случва понякога с гласовете на малки момчета. Всеки негов израз приличаше на нещо като древен остров, залян от миниатюрно море от уиски.

...Ако родителите са ги научили,да речем,че слонът е голям,ще ги накарам да забравят това.Слонът е голям само когато го сложиш редом с нещо друго—с едно куче или една жена например.—Теди се замисли пак.—Дори няма да им обяснявам, че слонът има хобот.Може да им покажа слон,ако имам под ръка,но ще ги оставя само да го гледат,без да знаят за него нещо повече,отколкото слонът знае за тях.По същия начин ще постъпя и за тревата,и за други неща.Дори няма да им казвам,че тревата е зелена.Цветовете са само имена.Мисълта ми е такава:кажеш ли им, че тревата е зелена,те вече очакват тя да изглежда по определен начин—както ти си им внушил,— вместо да я виждат по някакъв друг начин,който може да бъде не по-лош,а възможно и много по-хубав…Не знам.Просто ще ги накарам да повърнат и последното парченце от ябълката,от която родителите им и кой ли не са ги карали да отхапват.
— А няма ли опасност да се получи цяло поколение невежи?
— Защо?Те няма да бъдат по-невежи от един слон или една птичка, или едно дърво—отвърна Теди.—Когато едно същество е това,което е,и не реагира по очаквания от нас начин,защо трябва да го наричаме невежа?
— Не бива ли?
— В никакъв случай—отвърна Теди.

Доспи ли се някому истински, Есме, винаги има надежда той отново да стане човек с непо... непокътнати способности.